Целта на ЕС за климатична неутралност до 2050 г. е недостатъчна, за да отговори на Парижкото споразумение и да ограничи затоплянето до 1,5°C. За да избегне климатичната катастрофа, Европа трябва да преосмисли търговете за възобновяеми енергийни източници и да въведе отново подкрепа за малките производители на зелена енергия, препоръчват Ханс-Йозеф Фел и д-р Туре Трейбър от енергийния мозъчен тръст Energy Watch Group (EWG).

Парижкото споразумение за климата беше прието на 12 декември 2015 г. В него страните, подписали документа, се ангажираха да ограничат повишаването на глобалната температура до 1,5°C, ако е възможно.

Пет години по-късно изменението на климата се превърна в екологична криза и въпреки нарастващите протести за по-голяма защита, политиките остават далеч назад от необходимостта от адекватна политика в областта на климата.

Климатичната неутралност до 2050 г. е настоящата мантра на политиката на ЕС в областта на климата и идва с твърдението, че този план е достатъчен за постигане на целите от Париж. За съжаление, при по-внимателен поглед от това предположение, не е останало много, което поставя под съмнение адекватността на европейската политика в областта на климата като цяло, коментират двамата експертите пред Euractiv.

3е-news.net

Не звучи никак невъзможно, обаче, да бъде постигната климатична неутралност след 30 години, което да се окаже в голяма степен недостатъчно за ограничаване на глобалното затопляне с до 1,5°C. Научните доказателства за това са огромни, както се вижда от представеното неотдавна проучване на EWG.

Службата за изменение на климата на ЕС "Коперник" установява, че атмосферната температура през 2020 г. е била с 1,25°C над прединдустриалния период. И изчисленията на експертите, участващи в Междуправителствената група за изменение на климата (IPCC), показват, че глобалното затопляне с нови 1,5°C може да се очаква още през 2030 г.

Вместо това IPCC официално предлага на политиците да обсъдят варианти, които да помогнат през 2030 г. да бъдат достигнати само 1,3°C над прединдустриалния период. Това, обаче, противоречи на моделните изчисления на експертите, които работят за IPCC и подвежда обществеността.

Въз основа на официалните изявления на IPCC, обаче, политическата цел за неутралност на климата до 2050 г. все още предвижда използването на изкопаеми ресурси в Европа и другаде и по този начин допълнителни емисии на парникови газове от 2030 г. нататък - т.е. след превишаване на 1,5°C увеличение на температурите.

Такива сценарии не поставят под въпрос ефективността на целта и водят до погрешно предположение: ефективното опазване на климата може да бъде постигнато по различни начини, водещи до климатична неутралност до 2050 година.