17-11-2017 20-11-2018

Алтернативният бюджет на ИПИ: Връщане на разходите на нива под 40% от БВП

За следващата година, ако сме добронамерени и не вдигаме данъците, единственият начин да влезем в 3% дефицит е капиталовите разходи да останат на ниво от 7 млрд. лева, заяви Любомир Дацов

Снимка: БТА

Алтернативният бюджет на ИПИ: Връщане на разходите на нива под 40% от БВП

16:57 | 4 ноември 2024 | Редактор : Радостина Димитрова 33 3776 Снимка: БТА

Възможни решения за данъчната политика, управлението на разходите и овладяването на дефицита обсъдиха финансисти, икономисти и анализатори на дискусията "Алтернативен бюджет на Института за пазарна икономика (ИПИ)" в София, предава БТА.

Бюджет 2024

По традиция от 2002 г. насам икономистите на Института представят в "Алтернативен бюджет на ИПИ" свои идеи за реформи, както и мерки в сферата на данъците и по отношение на разходите.

Според ИПИ бюджетните цели на България трябва да са в посока връщане на разходите под 40 процента от брутния вътрешен продукт на страната и премахването на дефицита в средносрочен план, беше посочено на дискусията днес.

Експертите посочиха, че фискалната политика през последните две десетилетия ясно показва, че разходи над границата от 40% от БВП означават бюджетен дефицит и натиск върху данъците.

Според ИПИ публичните разходи в България нарастват чувствително след пандемията, докато в периода 2005-2019 г. консолидираните разходи са устойчиво на нива от около 36-37% от БВП, в периода след пандемията (2020-2024 г.) разходите преминават границата от 40% от БВП.

Снимка: ИПИ

От Института обясняват още, че за периода 2004-2023 г. България отчита 11 години на бюджетен дефицит и 9 години на бюджетен излишък.

Периодите на дефицит са дълги. Първият от 2009 г. до 2015 г. покрива глобалната финансова криза, последвалата европейска дългова криза и фалита на КТБ. Периодът след пандемията регистрира най-високо ниво на дефицит, като за целия 5- годишен период дефицитът е средно над 3% от БВП, добавят експертите.

Снимка: ИПИ

И поясняват как решенията на НС тежат на Бюджет 2025:

Ново правило за заплатите в МВР (ЗИД ЗМВР от февруари 2024 г.);
Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност е средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година (чл. 177) - 2 296 лв. (НСИ);
Общо разходите за заплати в МВР през 2024 г. са над 2,5 млрд. лв. (на база старото правило);
Очаква се ръст от 40-50% на възнагражденията, като това са допълнителни 1,2 млрд. лв. през 2025 г.;
Ново правило за заплатите в МО (ЗИД ЗОВС от април 2024 г.);
Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се определя ежегодно въз основа на средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година (чл. 212) - 2 296 лв. (НСИ);
Общо разходите за заплати в МО през 2024 г. са близо 1,7 млрд. лв. (на база старото правило);
Очаква се ръст от 30-50%, като това са допълнителни 500-600 млн. лв. през 2025 г.;
Ново правило за разходите за висше образование (ЗИД ЗВО от март 2024 г.);
Средствата от държавния бюджет за финансиране на висшето образование се планират ежегодно в размер не по-малък от 0,9 на сто от брутния вътрешен продукт (чл. 90а);
Това са общо средства в размер на близо 2 млрд. лв. през 2025 г.;

Снимка: ИПИ

По думите на експертите за последните 5-години най-бързо растат заплатите в сектор "държавно управление", следвани от обществения сектор разглеждан като цяло, като изпреварват увеличението в частния сектор.

Снимка: ИПИ

Експертите от ИПИ добавят, че едновременно с това за последните 5 години броят на наетите в обществения сектор нараства с 15 хил., и с малко над хиляда в администрацията - за същия период населението в работоспособна възраст в България се свива с над 300 хил., а от последното преброяване - с един милион.

Публичният сектор трябва да се свие адекватно на демографските процеси включително чрез административна и териториална реформа, както и заменяйки човешки труд с електронни процеси, служебно използване на регистри и данни и електронни услуги за граждани и бизнес, допълват от Института.

Снимка: ИПИ

Повече от десетилетие България отчита трайно ниски нива на капиталообразуване - под 20% от БВП, като средно за периода 2019-2023 г. нивото е 17,9%. Инвестиционната активност е показателят по който изоставаме чувствително от другите страни в Централна и Източна Европа - в региона капиталообразуването е средно над 22% от БВП, а в някои икономики трайно надхвърля 25% от БВП, отбелязват още от ИПИ.

Снимка: ИПИ

Вижте още от препоръките на ИПИ за Бюджет 2025 ТУК>>>

Любомир Дацов, член на Фискалния съвет на България, коментира, че ако се стъпи на индикаторите "нарастване на нетните разходи", за следващата година ръстът на разходите в бюджета трябва да бъде около 4,6 процента.

Ако за следващата година се махне нарастването на капиталовите разходи в бюджета, приблизително средната стойност на ръста на бюджета ще бъде между 16 и 18 процента и то при строга политика на ограничаване разходите за издръжка, посочи той.

За следващата година, теоретично, ако сме добронамерени и не вдигаме данъците, единственият начин да влезем в 3-те процента дефицит е капиталовите разходи да останат на ниво от 7 млрд. лева, посочи Дацов. Според него е илюзорно някой да мисли, че може да има стабилизация на бюджета, без да се вдигнат данъците.

Снимка: БТА

Коментирайки задачите пред бюджета за 2025 г. Силвия Георгиева, изпълнителен директор на НСОРБ, каза, че по отношение на приходната част на бюджета, е абсолютно наложително в пакета данъчни закони да бъдат актуализирани данъчните оценки на имотите. Икономическата ситуация в страната отдавна изисква актуализация на данъчните оценки, но за жалост политическата все не е подходяща, или не е готова, коментира тя.

Георгиева отбеляза, че данъчните оценки се изчисляват по механизъм, приет през 1997 г., последната му актуализация е от 2007 г. и в момента те се изчисляват на "екстравагантната" цена от 3,70 лв. до 18 лв. на квадратен метър. Тя добави, че актуализацията им ще подобри значително приходната част на общинските бюджети.

По отношение на разходната част Георгиева даде примери със социалните разходи и парите за здраве и добави, че по-ефективното им управление би освободило средства в бюджета. Тя посочи, че проблемът е, че всеки от финансовите потоци в социалната система се управлява успоредно, а не комплексно.

Снимка: БТА

Икономистът Любомир Каримански изрази мнение, че при всички външни заеми, които имаме, трябва да очакваме ръстът на икономиката да бъде доста по-висок от лихвите, които плащаме през годините и да има някакъв смисъл от тези заеми.

Снимка: БТА

Въпросът е къде ги инвестираме, ако тези заеми ги даваме отново за разходи в социалната политика, няма никакъв смисъл, посочи той.

Старши икономистът в "Отворено общество" Георги Ангелов смята, че бюджетът е "пробит" от корпоративни интереси.

Снимка: БТА

От една страна все още имаме мерки от предишни кризи, които отдавна са свършили - имаме антикризисни мерки от пандемията, които си действат и постоянно се удължават и труват милиарди, имаме антикризисни мерки от енергийната криза, които бяха прахосване на пари, защото 80 процента от парите отидоха в бизнеси, които не пострадаха от енергийната криза, те я създадоха, каза Ангелов.

Той посочи, че по същия начин стоят нещата със земеделските субсидии. Разбирам парите да отиваха за инвестиции в селските райони, за водоснабдяване, училища, те отиват за субсидия на декар, от която няма никаква полза никой, аргументира се той.

По думите му ако се говори за продуктивни разходи в бюджета, които насърчават икономическия растеж и непродуктивни разходи, които се правят по други социални причини, то има трети тип разходи - вредни, антипродуктивни, които ако ги махнем или пренасочим част то тях, ще постигнем най-добрия ефект - няма да има нужда да вдигаме и данъците, ще имаме по-висок икономически растеж, по-високи заплати и бюджет без дефицит. Според Ангелов това трябва да бъде целта- да намалим вредната част от бюджета- прахосването, и да имаме повече в продуктивната му част.

Бившият вицепремиер Николай Василев отново изрази мнението си за необходимостта от нулев дефицит. Ако искаме да бъдем реформатори, моля в следващия бюджет да има нулев дефицит, каза Василев. По думите му по-големият проблем не е математически, а е в манталитета. По някакъв начин успяхме да заразим с пандемия общественото мнение, че новото нормално е да има дефицити от минус 3 до плюс безкрайност, посочи той.

Снимка: БТА

Василев каза, че не вижда нито една причина защо бюджетите в момента трябва да имат дефицит като по думите му причината това да е така е манталитета на управляващите и жаждата им да прахосват между 5 и 12 млрд. лева в последните дни от годината.

Категорично защитаваме идеята, че бюджетният дефицит трябва да спадне, коментира икономистът и депутат Мартин Димитров.

Той добави, че дефицитът не може да стане наведнъж нула процента, но посоката трябва да бъде надолу като трябва да има системно намаление на бюджетния дефицит. Това е възможно решение и това трябва да бъде наша цел, каза той.

Снимка: БТА

Димитров посочи още, че трябва да се мисли за мерки за по-голяма събираемост, а не с по-високи данъци.

По думите му нямаме никакво право да изпуснем този път еврозоната. Саботажът, който виждаме пред очите ни няма да спре, не можем да си позволим на никаква цена да изпуснем този шанс, каза той.

ИЗБРАНО