Средният срок, в който компаниите по света получават дължимите към тях плащания, през 2023 г. достига рекордните 59 дни или с 3 дни повече в сравнение с 2022 г.

Това пише в доклад на компанията за застраховане на търговски кредити "Алианц Трейд" (Allianz Trade). Докладът се основава на финансовите отчети и информация за 45 000 публични компании в 35 държави, представляващи над 40 трилиона долара оборот през 2023 г., предаде БТА.

Според изследването 42 на сто от изследваните фирми са обявили официално, че се разплащат с доставчиците си в срок от 60 дни, а една от всеки пет се издължава за 90 или повече дни.

Наблюденията на експертите по управление на риска на "Алианц Трейд" в България установяват, че и тук има индикации за увеличаване на просрочията и като време, и като брой. "Въпреки че глобалният доклад не разглежда ситуацията в отделните държави, на база на ежедневната ни работа и постоянни наблюдения върху хиляди български компании ние виждаме задълбочаващи се затруднения в разплащанията тук. Фирмите вече влизат в разговори за удължаване на кредитните периоди на дължимите плащания със своите контрагенти два до три пъти по-често в сравнение с преди година. Ако досега в масовия случай се преговаряше за издължаване в срок от 60 до 90 дни, вече има чести опити той да се удължи и на 180 дни, пишат от поделението на "Алианц Трей" в България.

Мониторингът на българския офис показва още, че въпреки отсрочките, давани на длъжниците, расте и делът на пълното неизпълнение на задълженията. Най-притеснителни у нас са индикациите в транспортния бранш, които засягат основно средни и малки фирми, занимаващи се с международен товарен транспорт. Проблеми с просрочията в България се срещат все по-често и при малки и средни фирми в секторите агробизнес, строителство, текстил, горива и храни. Очакванията са това да е по-дълготрайна тенденция, а в строителния бранш и сектор "Метали" могат да бъдат засегнати и по-големи компании.

Според анализаторите причините за затрудненията на бизнеса у нас са комплексни - инфлацията, която макар и намаляваща е все още на сравнително високи нива, вътрешна политическа несигурност, макроикономическа среда (войната в Украйна и конфликта в Близкия изток), ниската покупателна способност спрямо развитите държави в ЕС, окончателното отпадане на почти всички мерки, подпомагащи бизнеса по време на пандемията и други.