В класацията на 500-те най-големи компании в Централна и Източна Европа на "Кофас" (Coface) попадат 25 български дружества. Най-високо класираната компания от България е "Български енергиен холдинг", която заема 27-ма позиция с оборот от 5,8 млрд. евро за календарната 2023 година. В топ 100 в проучването попадат "Лукойл Нефтохим Бургас" (44-то място и оборот от 4,4 млрд. евро), "Аурубис България (59-то място и оборот от 3,5 млрд. евро) и "Лукойл-България (71-во място и оборот от 3,2 млрд. евро).

В топ 10 на най-големите компании в България по размер на оборота за календарната 2023 година попадат още "Астра Биоплант (150-то място в проучването и оборот от 2 млрд. евро), "Национална електрическа компания" (173-то място в класацията и оборот от 1,77 млрд. евро), "Би Ей Глас България (207-о място и оборот от 1,5 млрд. евро), "Еврохолд България (219-о място и оборот от 1,44 млрд. евро), "Булгаргаз" (239-о място и оборот от 1,3 млрд. евро) и "АЕЦ Козлодуй" (243-то място и оборот от 1,3 млрд. лева за календарната 2023 година), съобщи БТА.

Общият оборот на 25-те български компании намалява с 22,6 на сто спрямо миналогодишния резултат до 40,1 млрд. евро, като нетната печалба се свива с 55,3 на сто до 2,081 млрд. евро. Работните места, които поддържат 25-те български компании, възлизат на 33 968 броя, сочи проучването. Спрямо заетостта на национално ниво, това представлява дял от 1,2 процента, което отрежда на България последно място сред останалите страни от региона т.е. най-големите компании у нас са отговорни за ниския дял от заетостта на национално ниво спрямо останалите държави от Централна и Източна Европа.

"За първи път от три поредни години наблюдаваме намаляване на броя на местните компании, включени в класацията. Това не означава непременно, че има негативна тенденция на местния пазар, но не е и положителна. В началото на 2022 г. имаше огромно повишаване на цените на енергията за бизнеса, както и за крайните потребители в България. Това доведе до драстично увеличение на оборотите за публични и частни компании, опериращи на енергийния пазар, което им помогна да попаднат в класацията. През 2023 г. виждаме тези компании да отпадат и да бъдат заменени от други. Относно сегашната ситуация изглежда, че няма съществени промени. На сцената няма много нови стартиращи компании, но виждаме известно движение във вече наложилите се такива. Някои са реализиралиогромно увеличение на годишния си оборот, докато други отчитат солиден спад, предимно повлиян от сектора, в който оперират." Това коментира Пламен Димитров, управител на "Кофас България", цитиран в съобщение на компанията, която представи своето 16-то годишно проучване за 500-те най-големи компании в Централна и Източна Европа (ЦИЕ).

Класацията Кофас ЦИЕ Топ 500 (Coface CEE Top 500 2024) подрежда предприятията по оборот и анализира редица допълнителни фактори, а икономическите резултати служат като индикатор за пазарните тенденции в целия регион.

Проучването разкрива нестабилна икономическа среда за най-големите компании в ЦИЕ през 2023 г. Регионът регистрира най-слабия си темп на растеж през този век, като нарастването на БВП достига само 0.7%. След години на устойчивост, бизнесите в региона са изправени пред значителни предизвикателства като висока инфлация, ограничено търсене, нарастващи разходи и геополитическо напрежение. Тази тенденция продължава и през 2024 г., въпреки че вътрешното търсене се възстановява до голяма степен и инфлацията се понижава до по-ниско ниво.

Полша остава начело

PKN Orlen затвърждава челната си позиция, благодарение на 34% повишаване на оборота, след увеличението от 111% през 2022 г. Сред първите десет в класацията са утвърдени имена като чешката Skoda Auto (на 2-ро място), мултинационалната петролна и газова компания MOL Hungary (3), търговецът на дребно Jeronimo Polska (4), полската енергийна компания PGE (5) и унгарската MVM Energetika(6). От тях само унгарските компании регистрират спад в оборота, докато други генерират по-високи приходи от предходната година. Volkswagen Словакия (8-ма) отново е в топ 10. Други високопоставени автомобилни компании също подобряват позициите си, отбелязвайки по-висок оборот в условията на нарастващи цени.

С изключение на словашкия клон на Volkswagen, споменат по-горе, новодошлите в топ 10 включват и полската държавна компания за хазарт Totalizator Sportowy (7), както и полските търговци на електроенергия ENEA (9) и Tauron Polska Energia (10). Всяка от тях постига двуцифрен ръст на оборота.

Няколко компании се открояват поради забележителния си растеж през 2023 г.

Най-голям напредък постига полската електрическа компания ENIQ (111-то място), която се изкачва с 315 места, благодарение на увеличаване на оборота с 183%. По подобен начин българският Lukoil и BYD Smart Device Hungary, изработваща електронни компоненти за един от най-големите производители на автомобили в Китай, също отбелязаха впечатляващи печалби.

Сектори: Автомобилният сектор възвръща позициите си

Отбелязвайки промяна спрямо предходните години, не всички сектори регистрират увеличение на оборота през 2023 г. Комуналните и обществените услуги, както и енергоемките индустрии като металургия, производство на хартия и дървени материали, са сред секторите, които изпитват затруднения.

Автомобилният и транспортният сектор успяват да достигат първото място с 16,8% увеличение на оборота и 40,8% увеличение на нетните печалби, поддържани от ръста на продажбите. Продажбите на автомобили в ЕС се покачват за първи път от 2019 г. Изправени пред предизвикателства, домакинствата и бизнеса през 2023 г. ограничават разходите си за дълготрайни стоки, но не и за превозни средства.

Традиционно най-големият сектор, този на химическата и фармацевтичната индустрия, падна на второ място тази година. Въпреки огромния ръст на оборота, секторът регистрира 42,8% спад в нетните печалби, пред които са изправени петролните и газовите компании от ЦИЕ. Неспециализираната търговия влиза в челната тройка, подкрепена от възстановяващото се потребителско търсене, водено от ниската безработица и растящите заплати.

"Ръстът на оборота в най-големите компании в региона на ЦИЕ беше умерен (2,5%) миналата година, но беше по-силен от слабия растеж на БВП (0,7%). През 2024 г. и 2025 г. регионалните икономики се подобряват благодарение на възстановяването на потреблението на домакинствата. Като се има предвид това, предизвикателствата все още са големи за компаниите, дори и за големите. Докато тесните вътрешни пазари на труда правят свободните работни места трудни за запълване, дори и с по-високи заплати, външната ситуация остава основната заплаха, ограничавайки производството и износа на Централна и Източна Европа", отбелязва Грегорж Шилевич, главен икономист на "Кофас" за Централна и Източна Европа.