2066 лева е издръжката за живот на семейство с дете в края на 2021-ва
Минималната работна заплата у нас губи стойност на фона на поскъпването на основни продукти и услуги. Тя остава и най-ниската в Европа
2066 лева е бил необходимият нетен месечен доход за семейство от двама възрастни и дете до 14 години през последното тримесечие на миналата година, съответно за един работещ възрастен той е 1148 лева. Това отчете на онлайн пресконференция заместник-директорът на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) към КНСБ Виолета Иванова.
По думите ѝ нарастването от началото на годината е било със 181 лв.
В последното тримесечие нарастват цените на хранителните и нехранителните стоки, като основната причина е нарастването на цените на енергоносителите, на природния газ, който се е повишил близо пет пъти. Нараснаха и цените на петрола на международните борси, повишиха се цените на суровините на международните пазари, на горивата за автомобили и др., добави Иванова.
Друг фактор в България е и ненавременната правителствена политика за компенсиране на бизнеса с оглед преодоляване на нарастването на цените на тока, смята тя. Само за храна на един сам живеещ и работещ човек са необходими 417 лв., което е изключително висок процент в рамките на дохода.
"Не виждаме намерение на правителството чрез внесения бюджет да компенсира дохода, който вече е загубен. Минималната работна заплата загуби своята покупателна способност през миналата година, но и от 1 април няма да може да си я върне, особено имайки предвид новата прогноза за инфлация от 7.5 на сто, а не заложената в бюджета - 5.6 на сто", коментира директорът на Института за социални и синдикални изследвания Любослав Костов.
Той отбеляза, че съществува и неясният фактор - ще има ли военни действия в Украйна и как това ще се отрази на цените на газа.
Любослав Иванов представи и разходите за труд в евро за час, като данните показват, че в България са най-ниски - 6.5 евро на час, което по думите му показва, че изоставаме значително от средноевропейското ниво. Българският работник е два пъти по-малко производителен, но получава четири-пет пъти по-малко заплащане.
Според президента на КНСБ Пламен Димитров представените числа от изследването "Основни резултати от наблюдението на потребителските цени и заплата за издръжка, декември 2021" показват не само, че минималната работна заплата у нас губи стойност на фона на поскъпването на осовни продукти и услуги, но тя остава остава и най-ниската в Европа. Според него през тази година тя трябва да стигне 760 лева от 1 юли, или 50% от средната работна заплата, а от 1 януари 2023 г. да има нарастване със 100 лв. Прогнозата на КНСБ е, че средната работна заплата за тази година в България ще стигне 1734 лв.
От март миналата година досега се отдалечаваме от заплатата за издръжка, а минималната работна заплата трябваше да нарасне с повече от 60 лв., както са предвидили управляващите, добави той. По думите му през 2020 г. и 2021 г. съотношението на минималната към средната работна заплата се движи надолу.
От март миналата година досега се отдалечаваме от заплатата за издръжка, а минималната работна заплата трябваше да нарасне с повече от 60 лв., както са предвидили управляващите, добави той. По думите му през 2020 г. и 2021 г. съотношението на минималната към средната работна заплата се движи надолу.
Броят на работещите на минимална работна заплата расте, посочи още Димитров. По думите му около 500 хиляди наети лица, които са 22 на сто от всички наети към септември миналата година, работят на минимална работна заплата. Тези хора работят основно в секторите селско, горско и рибно стопанство, преработваща промишленост, строителство, хотелиерство и ресторантьорство, търговия и ремонт на автомобили и др, като масово са извън държавния сектор, отчете още той.
От КНСБ настояват и за необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата, както и ръст на доходите на работещите в бюджетната сфера с минимум 10 на сто. Искаме сериозна компенсация за електротранспорта за февруари, каза още Димитров. Имаме тревоги, че поради огромното натоварване в София, заплатите в градския транспорт могат да бъдат и под въпрос, защото са нужни 180 млв. лв., за да се покрият стари разходи.
Заплатите, пенсиите и енергийните цени са нашите сериозни притеснения, допълни Димитров и посочи, че в петък ще настояват в разходната част на бюджета да се предвидят допълнително 650 млн.лв. на компенсирана основа.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}