Укриването на данъци е национален спорт за много народи, но българите имат особен принос в полето на фиктивните заеми. Всеки втори българин, проверяван за несъответствие между охолен живот и ниски доходи, се опитва да убеди данъчните инспектори, че поддържа висок стандарт благодарение на парични помощи от добри роднини и верни приятели. Това е констатирала Националната агенция за приходите (НАП).
В НАП са изчислили, че според оправданията на съмнителните данъкоплатци заемите, раздавани между физически лица, са достигнали космическите 2.7 млрд. лева. Ако беше вярно, това би означавало, че на всеки икономически активен гражданин в страната се падат по над 35 000 лв. борчове, без да се броят банковите кредити. В същото време според официалната статистика средният българинът дължи само 59 лева. Постепенно лъжезаемите станаха редовно оправдание за мезонетите, именията и луксозните коли на митничари, фолкзвезди, спортисти и преуспяващи бизнесмени.
Обикновено граждани, попаднали в полезрението на инспектори на НАП, съчиняват истории за получени суми и показват прясно изфабрикувани фиктивни договори за заеми - без нотариална заверка и без доказателства, че парите наистина са отпуснати. Парите уж се дават без никаква лихва, а срокът за връщане най-често е 10 години. Данъчни ревизори се натъкнали на удивителен случай, в който проверяван гражданин заявил, че е взел пари назаем от 139 души. Това наложило екипи на НАП да започнат проверка на всички посочени кредитори.
За да пресече тази порочна практика, по предложение на приходната агенция правителството вече одобри законова поправка, според която всеки персонален заем над 5000 лева трябва да се вписва в данъчната декларация и на даващия, и на взимащия парите. "Мярката няма да е бреме, всички знаем, че тези заеми реално не съществуват, тоест няма и да се декларират. Промяната означава, че ако един заем не е посочен в декларацията, той няма да се признава за данъчни цели", коментира шефът на НАП Красимир Стефанов.