Земеделието, outlet магазините и туризмът са секторите, в които най-често се перат парите от трафик на хора. Престъпниците използват заведения и хотели, като обявяват обороти, много по-високи от реалните. Това са част от изводите в изследване на фондация "Риск монитор". Проучването беше представено на конференция, организирана от фондацията и Националната следствена служба. Според Георги Петрунов от "Риск монитор" земеделието е много привлекателно за прикриване на доходи, защото там по-трудно може да се контролира движението на пари. Освен това за производителите има данъчни облекчения и те могат да кандидатстват за еврофондове, обясни Петрунов. Той посочи няколко основни техники за изпиране на пари в земеделието. Най-известната е, когато трафикантите декларират повече продукция от реално добитата. Друга схема е чрез изкупуването на стока на ниски цени, което става чрез рекет на малките производители и препродаването й на много по-висока стойност, каза експертът. Над 1 млрд. евро годишно са печалбите на българските трафиканти на хора, твърди проучването на "Риск монитор". Между 50 и 80% от парите се връщат в България. Една от схемите за пране, на която са попаднали от фондацията, е чрез български спортист в чужбина. "Трафикантът сключва фиктивен договор за заем със състезателя. Престъпникът превежда мръсните пари по сметка на спортиста в чужбина. После сумата се връща в България чрез банков превод във вид на заем", обясни Петрунов. Той добави, че най-масовата схема за пране на пари е чрез генерирани и окрупнени в чужбина средства, които се връщат чрез внос на стоки. "България не е направила достатъчно за борбата с изпирането на пари. Мерките се засилиха, но все още не са достатъчни. Още много работа може да се свърши", заяви зам.-посланикът на САЩ Александър Караянис. Той изрази разочарование, че повече от 80% от българите не вярват в съдебната система и смятат, че тя е сериозно повлияна от бизнес и политически интереси. "Така се изкривява разбирането на хората за честен съдебен процес", каза Караянис. Според него борбата с изпирането на пари ще бъде ефективна, ако се въведе цялостно отчитане на транзакциите в брой над 30 хил. лв., както и ако има законодателство, което да засяга и трансфери под необходимия лимит. Караянис смята, че българските служби трябва да разследват случаите в по-добро сътрудничество с банките. Според него все още престъпниците действат по-бързо от властите. Според доклада на "Риск монитор" около 10 хил. българки стават жертва на трафик годишно, като през последните месеци са се увеличили проституиращите в САЩ и ЮАР. От фондацията обясняват това с добре развитите мрежи за трафик в тези страни. "В Брюксел около 70% от проституиращите по витрини са българки", твърди Петрунов. Продажбата на бебета е един от феномените, с които България е уникална, каза и Антоанета Василева, главен секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора. Най-често бременни жени се изнасяли в Гърция, като цените там са 18 хил. евро за новородено момче и до 14 хил. евро за момиче.