Ако гръцкият дълг не бъде предоговорен, в Европа ще продължи печатането на пари, предупреди финансовият анализатор Торстен Полайт, който ръководи една от престижните консултантски компании в Европа. Според Полайт гръцкият дълг, който в момента е над 300 млрд. евро или 180 % от брутния вътрешен продукт на страната, трябва да бъде намален многократно, за да има някакъв шанс за икономически растеж в Гърция. Това е много важен въпрос, защото може да има последици за много други държави. Трябва обаче да кажем, че много държави по света и по-специално в еврозоната, са достигнали нива на дълга, които са много високи и не могат да бъдат предоговорени. Затова остават две възможности - или да се опрости част от дълга на затруднените държави, или да се продължи политиката на печатане на пари от страна на Европейската централна банка. Втората опция обаче е по-лошият вариант, защото това ще доведе до прекомерно бързо покачване на инфлацията, а това е лошо за потребителите, лошо за икономиката и за работните места. Гръцкият икономист Платон Тиниос, изследовател в Гръцката обсерватория в Лондонското бизнес училище, прогнозира, че, рано или късно, Европа ще приеме идеята за предоговаряне на гръцкия дълг, но все още основните правителства не са готови да платят болезнената политическа цена. Според Тиниос, с приемането на исканата от кредиторите пенсионна реформа, правителството на Алексис Ципрас е демонстрирало приближаване до европейската лява политика. МВФ го отбеляза много ясно в писмото си до европейските държави. Позицията именно на тези държави не е много разумна и не води до устойчиво решение на дълговия проблем. Те избягват да коментират въпроса с гръцкия дълг, защото и във Франция и в Германия ще има избори следващата година. Те не могат да кажат на избирателите си, че трябва да дадат пари на Гърция.