Атина се договори с официалните и частните кредитори и очаква финала на трудните преговори. Същевременно в страната расте недоволството от изземването на суверенитет.
Гърция очаква да получи одобрение от финансовите министри от еврозоната в понеделник да започне схемата за размяна на облигации с частните притежатели на гръцки държавни облигации, заяви днес говорителят на гръцкото правителство, цитиран от Ройтерс.
По-рано Атина и международните й кредитори се договориха за мерки, които да позволят бюджетни съкращения на стойност 325 милиона евро. Това беше едно от условията за отпускане на нов заем за Атина в размер на 130 милиарда евро.
"Сто милиона евро ще дойдат от орязване на оперативни разходи в министерството на отбраната и 90 милиона евро - от намаляване на заплатите в публичния сектор по-рано от планираното", е заявил правителствен източник. "Останалите 135 милиона евро ще дойдат от допълнително намаляване на разходите на министерствата на вътрешните работи, на здравеопазването и на труда", е допълнил източникът.
Атина вече прие да реализира пакет от мерки, с които да спести 3,3 милиарда евро.
Панделис Капсис каза още, че остава нерешен въпросът за създаване на специална сметка, в която пари от втория спасителен пакет да бъдат превеждани без намесата на гръцкото правителство, за да бъдат погасявани лихвите по заема. Говорителят отговори и на забележките на германския финансов министър Волфганг Шойбле, който посочи, че Италия е дала на своя кабинет от технократи една година, за да изпълни реформите. Това бе изтълкувано като предложение за отлагане на изборите в Гърция, което да предостави допълнително време на премиера Лукас Пападимос да осъществи реформите, вместо да се бърза с произвеждането на предсрочни избори, вероятно през април.
"Няма какво да отговоря на г-н Шойбле. Изцяло зависи от Гърция кога ще произведе избори," заяви Капсис.
Гръцките лидери изразиха разочарование и яд от бързото подкопаване на независимостта на държавата от страна на Германия и лидерите от еврозоната, но не виждат други алтернативи, освен да приемат този полу-колониален контрол в замяна на спасителен пакет от 130 млрд. евро, коментира британският в. „Индипендънт”, цитиран от "Фокус". Капацитетът на Гърция да взема важни решения за бъдещето си, е ограничена до вземането на решение за неща като избора на министър-председател на страната, датата на следващите общи избори. Сега Гърция ще бъде ударена от петгодишен пакет от мерки за строги икономии.
Остротата в диалога достигна нов връх през последните няколко дни, когато германският финансов министър, Волфганг Шойбле, изрази съмнения относно това дали Гърция спазва обещанията си и заяви, че нейният апетит към чуждестранни фондове е като „бездънна яма”.
Атака срещу лидерите на ЕС предприе и президентът Каролос Папуляс, като  заяви, че Германия, Холандия и Финландия се "подиграват" с усилията, които родината му полага, за да избегне фалита и да остане в еврозоната. Освен от изявлението на германския финансов министър, той бе разгневен от искането на Холандия и Финландия за строг контрол и дори за изплащане на помощта след изборите. "Кой е господин Шойбле, за да напада Гърция? Кои са холандците? Кои са финландците? Винаги сме били горди да защитаваме не само нашата свобода, но и тази на Европа", реторично заяви той.
Гръцкият министър Христос Папуцис също обвини международните кредитори от „Тройката” (ЕС, ЕЦБ и МВФ) в „шантаж” и „оскърбяване” на страната. "Този жесток шантаж на гръцкото правителство и гръцката политическа система е директно оскърбление за парламента, както и за достойнството и гордостта на гръцкия народ”, заявява министърът, цитиран от "Фокус".