Възможно ли е наистина утрояване на ВЕИ мощностите до 2030 г.

Предстоят много предизвикателства - ето най-големите

Снимка: istock by Getty Images

Възможно ли е наистина утрояване на ВЕИ мощностите до 2030 г.

Предстоят много предизвикателства - ето най-големите

10:31 | 10 януари 2024 | Автор : Георги Велев, 3е-news.net 7 1882 Снимка: istock by Getty Images

По време на COP28 в Дубай се видя призив за утрояване на възобновяемите мощности до 2030 г. на фона на положителни признаци в тази посока. През 2022 г. 80% от нарастващото търсене на електроенергия и 12% от електроенергията, генерирана в световен мащаб, идват от слънчева и вятърна енергия. И МАЕ вярва, че слънчевото производство може да нарасне с 25% до 2030 г.

Green Deal

Но трябва да се посрещнат специфични предизвикателства, за да се постигне този успех коментира Рамнат Айер експерт на Института за енергийна икономика и финансови анализи (Institute for Energy Economics and Financial Analysis (IEEFA). Нефинансовите бариери пред ВЕИ включват липса на яснота на политиката, разрешителни и проблеми с придобиването на земя. Междувременно неочакваното покачване на инфлацията и глобалните лихвени проценти добавя масло в огъня към вечните проблеми с набирането на достатъчно средства.

И трябва да се намерят ново финансиране за съхранението на енергия и надграждането на мрежите, за да се справят с новия свят на непостоянните ВЕИ и разпределено неравномерно производство и потребление на енергия. Особено безпокойство е неравномерното географско одобряване ВЕИ. Светът не може да постигне целите си, ако развиващите се страни изостават все повече и повече, категоричен е Айер.

Ето и ключовите послания в анализа на IEEFA:

Докато възобновяемите енергийни източници нарастват с впечатляващи темпове през последните години, остава да се направи още много. Продължават да съществуват предизвикателства под формата на неравномерно географско приемане и изграждане на ВЕИ, нарастващата цена на капитала, която възпира инвестициите, и недостатъчно инвестиране в свързани области като мрежа и съхранение.

Нефинансовите бариери включват липсата на яснота на политиката, тежки или неясни изисквания за разрешителни и проблеми с придобиването на земя.
По-иновативното използване от многостранните банки за развитие на техните баланси може да включва предоставяне на гаранции за поемане на риск и катализиране на повече частно финансиране за ВЕИ проекти.
Правителствата трябва да се справят с физическите, административните и процедурните пречки, които ще помогнат за намаляване на риска — и по този начин ще намалят разходите.
Инвеститорите, финансистите и разработчиците трябва да отговорят с по-бързо и по-добре финансирано развитие на възобновяемите енергийни източници. Това е и потенциал за ускоряване на ВЕИ растежа в световен мащаб.
Ръстът на възобновяемите енергийни източници, особено на вятъра и слънцето, продължава с бързи темпове в наши дни. Въз основа на инерцията от срещата за климата, COP 28 даде призиви за утрояване на възобновяемите мощности до 2030 г. Въпреки това има задаващи се предизвикателства, които поставят значителни пречки пред постигането на целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 °C.

Слънчева енергия: очаква се 25% годишен ръст до 2030 г.

През 2022 г. слънчевата и вятърната енергия представляват впечатляващите 80% от нарастващото търсене на електроенергия и 12% от електроенергията, генерирана в световен мащаб. Според сценария Net Zero (NZS) на Международната агенция по енергетика (IEA) има очакван темп на растеж от 25% за слънчевото производство годишно от 2022 до 2030 г.

Вятър: прогрес на приливи и отливи

През 2022 г. инвестициите в производство на слънчева енергия достигнаха близо 500 милиарда щатски долара (милиарда), отбелязвайки увеличение от 80 милиарда щатски долара спрямо предходната година. В обратната посока обаче се движеше вятъра: инвестициите във вятърна енергия възлизаха на 162 милиарда щатски долара, което бе спад от 5% спрямо нивата от 2021 г. Въпреки неотдавнашните анулирания на нови офшорни вятърни проекти, главно в САЩ, бяха отбелязани два забележителни рекорда: 103 гигавата (GW) вятърни паркове вероятно ще бъдат създадени през 2023 г. и 22% годишно увеличение на възобновяемата енергия инвестиции до 358 милиарда щатски долара през първата половина на 2023 г.. Това се очаква да бъде рекорд за полугодието.

Големите предизвикателства

И все пак предизвикателствата идват в много форми: неравномерно географско приемане на възобновяеми енергийни източници, нарастваща цена на капитала, която възпира инвестициите, недостатъчно инвестиране в поддържаща инфраструктура като мрежи и съхранение, което подкопава положителното въздействие на растежа на възобновяемите енергийни източници. Отделно стоят и нефинансовите бариери, които възпрепятстват приемането на възобновяеми енергийни източници с по-бързо темпо. Този коментар подчертава основните проблеми, които трябва да бъдат решени, за да се улесни финансовият поток към области, които го изискват най-много вложения.

Преодоляване на географското неравенство

Въпреки че инвестициите във възобновяеми енергийни източници отбелязаха значително увеличение, те са значително небалансирани поради географски различия. Развитите страни и Китай представляват повече от 80% от общите инвестиции до момента във ВЕИ.

Само Китай представлява значителна част, като допринася с 52% от глобалните инвестиции в чиста енергия, заедно с 42% в слънчеви и 55% във вятърни мощности през 2022 г. Сред азиатските страни само Индия, Южна Корея и Виетнам попадат в топ 10 на списъка за добавяне на възобновяеми капацитети от 2013 г. до 2022 г., като Индия е единствената страна, която запазва позицията си в Топ 10 през 2022 г.

Големи части от света, особено нововъзникващите и по-слабо развитите икономики, очевидно изостават.

Вземете Югоизточна Азия като пример, зелените инвестиции в региона са намалели със 7% през 2022 г. в сравнение с 2021 г., достигайки 5,2 милиарда щатски долара. Въпреки че в миналото е бил облагодетелстван от чуждестранни инвеститори, регионът претърпя значителен спад на чуждестранните инвестиции в своя зелен сектор (включително възобновяеми енергийни източници, електрически превозни средства, енергийна ефективност и техните вериги за доставки нагоре по веригата), спадайки с над 50% на годишна база през 2022 г.

На макроравнище годишното изискване на развиващите се страни от 1 трилион щатски долара остава далеч от изпълнението. Безвъзмездните средства и облекчените заеми представляват по-малко от 1% от глобалното финансиране на възобновяеми енергийни източници. Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA) отбелязва, че последните годишни инвестиции на развиващите се страни от 0,5 трилиона щатски долара са три пъти под необходимото ниво за постигане на целта от 1,5 °C, въведена от Парижкото споразумение.

По-високи разходи за финансиране

Втората причина да бъдат предпазливи компаниите по отношение на перспективите за финансиране на възобновяеми енергийни източници не е толкова свързана с наличието на финансиране, а по-скоро с цената му. Повишаването на лихвените проценти през последните две години доведе до рязко увеличение на разходите за финансиране, особено в страни с по-слаб макрорисков профил. Това става още по-остро от типичната зависимост на развиващите се нации от външно финансиране, което става оскъдно, когато международните лихвени проценти се повишат, за да се ограничи инфлацията.

Колебливостта на финансовите пазари допринесе за несигурна финансова среда, илюстрирана от изтеглянето на над 70 милиарда щатски долара от акции и облигации на нововъзникващи пазари през 2022 г. Въпреки че имаше положителен приток от 130 милиарда щатски долара от началото на годината до октомври, инвеститорите изтеглиха близо 33 милиарда щатски долара от август до октомври 2023 г.

Най-просто казано, 4-5% увеличение на лихвените проценти означава допълнителни 4-5% в проектните разходи всяка година. Дори при сравнително кратък двугодишен период на строителство, това води до 8-10% увеличение на общата цена на проекта.

3eNews

ИЗБРАНО