От няколко дни се говори активно, че според Плана за възстановяването до 2026 година ще се затварят въглищните ТЕЦ-ове и целия минен отрасъл. Смъртната присъда за ТЕЦ-овете на въглища само след няколко години създава сериозен риск за националната сигурност. Ефектът ще бъде огромен недостиг на електрическа енергия, превръщането ни от износител във вносител на енергия и закриване на десетки хиляди работни места. Това каза изпълнителният директор на ТЕЦ "Бобов Дол" инж. Любомир Спасов в коментар на намерението за затваряне на въглищните централи до 2026 година.

Инж. Спасов, смятате ли, че евентуално свикване на Консултативния съвет за национална сигурност при президента би довело до промяна в намерението на държавата за закриване на въглищните централи?

Надявам се, че чрез свикването на този съвет политиците ще обърнат по-сериозно внимание на проблемите на българската енергетика и ще си дадат ясна сметка за факта, че затваряне на близо 80% от въглищните централи, без достатъчно надеждни алтернативи, обрича на смърт цялата българска енергетика.

Отдавна се говори за плановете за енергийна трансформация на много въглищни централи. Действително ТЕЦ "Бобов Дол" е едно от дружествата, които планират огромни инвестиции за зеления преход, свързани с постепенно спиране на използването на въглища. Реализируеми ли са всички планове до 2026 година?

Някои да, но за други този срок е твърде кратък. Да, ТЕЦ "Бобов Дол" планира диверсификация на горивния микс чрез строителство на съоръжения за производство на енергия от природен газ, слънце, на следващ етап дори и зелен водород, както и други по-малки проекти, но цялата енергийна трансформация няма как да се случи за толкова кратък срок.

От друга страна май никой не се замисля за социалната страна на затварянето на всички въглищни централи.

Как изглежда проблемът от социална гледна точка?

В социален аспект десетки хиляди инженери, енергетици и миньори ще останат без препитание. Хора, които са изградени специалисти в своята сфера ще загубят възможността да прилагат знанията си, защото някой някъде е решил необмислено да затвори десетки дружества, осигуряващи хляб на десетки хиляди българи.

Все пак не може да не се съгласите, че въглищата няма да се използват безкрайно.

За мен националните ресурси трябва да се използват максимално дълго. Въглищата са именно национален ресурс, който едва ли ще бъде изчерпан до 2026 година.

Колкото по-дълго използваме въглища, толкова по-дълго можем да задържим цените на енергията.

Какво щеше да се случи през тази година, ако всички въглищни централи използваха природен газ предвид неколкократното му поскъпване и затрудненията с доставките? Вероятно щяхме да достигнем тотална катастрофа и абсолютно непосилни за българите цени на енергията. А в тази трудна година дори България постигна рекорден износ на електрическа енергия.

Ако централите бъдат затворени толкова скоростно, трябва да забравим за един от малкото продукти с висока добавена стойност - износът на електрическа енергия. Ако това се случи, рискуваме и режим на тока заради недостига.

Смятате ли, че са ни необходими толкова батерии, колкото е предвидено да бъдат закупени спрямо Плана за възстановяване и устойчивост?

Със сигурност е логично целенасоченото инвестиране в мощности за съхранение на енергия, инсталирането на подобни батерии е заложено и в плана за енергийна трансформация на ТЕЦ "Бобов Дол", но има едно голямо НО. Ако Планът за възстановяване и устойчивост бъде реализиран в сегашния му вид, вероятно ще си останем само с батериите, но не е и с енергията, която те да съхраняват, което ще направи инвестицията на държавата напълно безполезна. Хората трябва да разберат, че не можем да разчитаме на 100% на възобновяемите източници на енергия, защото те не гарантират прогнозируемо производство. Доста повече от 3 години ще ни бъдат необходими "лошите въглища" и природният газ, за да произвеждаме достатъчно електрическа енергия и да бъде гарантирана енергийната сигурност на страната ни. А както вече казах, въглищата са гарант и за енергийната независимост.

За мен с приемането на плана в този вид интересите на България са предадени. Отказът от ключови мощности обрича страната ни на тежък енергиен дефицит.