Разнобой между еврокомисари и евродепутати за климатичните цели през 2030-а
Проблем се оказаха нетните емисии, включващи премахване на въглерода от селското стопанство, земеползването и горското стопанство, които не са били включени в предишните цели на ЕС
Сред разгорещени дебати Европейският парламент (ЕП) се обяви срещу "вратичката" в предложената от Европейската комисия (ЕК) цел за климата за 2030 година. Първоначалната сделка на тристранните преговори между ЕП, ЕК и Съвета на министрите от края на миналата година е за 55% намаляване на емисиите до 2030 г. По време на парламентарното заседание в четвъртък евродепутати настояваха за по-твърд ангажимент от дори 60%, съобщи euroactive.com.
Новото предложение на ЕК е увеличението на целите за 2030 да се запази от 40% до 55%, но на "нетните" емисии, които включват премахване на въглерода от селското стопанство, земеползването и горското стопанство, наричани още "мивки за въглерод". Те не бяха включени в предишните цели на ЕС в областта на климата, което според евродепутатите създава "вратичка". Това означава, че реалното намаление на парниковите газове ще бъде по-ниско от рекламираните от ЕК 55%.
"Трябва да кажа, че имаме сериозни съмнения относно предложената от Комисията нетна цел за 2030 г.", каза Джита Гютеланд, шведска евродепутатка от социалистите и демократите, която е докладчик на Парламента по предложението за 2030 г., цитирана от euroactive.com. "Всъщност няма сигурност колко голямо ще бъде намалението за 2030 г. с този нетен подход, така че може да бъде и под рекламираните 55%", твърди Гютеланд.
Шведската евродепутатка разкритикува новото изчисление като заяви, че при определяне на целта не са взети предвид горските пожари и бурите, които могат да намалят способността на дърветата да абсорбират CO2. За да се справи с проблема, много членове на ЕП предложиха да се създаде отделна цел за горите и селското стопанство, за да се проследи естественият запас от въглерод в ЕС. Това е особено важно за страни, които имат много гори.
Първият заместник-председател на Европейската комисия и еврокомисар по въпросите за климата Франс Тимерманс защити предложената нетна цел. Той уточни, че тя е в съответствие с методологиите, прилагани на ниво ООН. Според него, постигането на 55% нетно намаление на емисиите до 2030 г. е в съответствие с целта от 1.5° C ограничаване на годишните температури.
Но евродепутатите цитираха оценките на Европейската комисия, че нетната цел всъщност означава емисиите да бъдат намалени само с около 53% вместо с 55%.
Други евродепутати са на мнение, че използването на 1990 г. като базова граница за изчисляване на целта на ЕС до 2030 г. е подвеждащо, тъй като емисиите бързо намаляват през 90-те години след разпадането на Съветския съюз. Намаление с 55% в сравнение с 1990 г. всъщност се равнява на 42% на нивата от 2018 г., предупреди активистката за климата Грета Тунберг, цитирана от euroactive.com.
Предстоят още разгорещени дебати, но Комисията изглежда ще спечели
Евродепутатите разкритикуваха и подхода на EК към преговорите относно законодателството на ЕС в областта на климата. Обвиненията са, че ЕК се стреми да превърне целта за климатична неутралност на блока в правно обвързваща цел. Комисията трябва да действа като честен посредник по време на тристранни разговори с Европейския парламент и Съвета на министрите на ЕС, но депутатите твърдят, че тя не успява да изпълни тази задача.
"Ние в парламента се споразумяхме за 60% като наша климатична цел, а вие пренебрегвате това, когато правите изчисленията си", каза Майкъл Блос, германски евродепутат от партията на Зелените. "Очаквахме конструктивни предложения от Съвета и Комисията, но те отказаха да признаят необходимостта от компромис. Това трябва да се приеме или остави, отношението трябва да се промени, за да се постигне споразумение по закона за климата ", каза той. "Не пренебрегвам вашата позиция", отговори Тимерманс. "Просто не съм съгласен с нея", добави еврокомисарят, но подчерта, че ЕК ще направи всичко възможно, за да намери компромис.
Въпросът за горите като икономически ресурс, мивка за въглерод и дом за биологично разнообразие също беше обект на интензивни дискусии, като Тимерманс защити балансиран подход по въпроса.
Очаква се следващата седмица Европейската комисия да представи законодателно предложение и конкретен механизъм, който да засегне всички индустрии, заплашени от изтичане на въглерод като енергийния, циментовия, желязото, алуминия и стъклото. Този механизъм ще промени и Схемата за търговия с емисии. Последните заключения са, че разрешителните (квотите) за намаляване на емисии към бизнеса са неефективни.
Според източници на 3e-news.net, въпреки сериозните критики към ЕК, депутатите може да отстъпят, защото увеличаването на целта от 40 на 55% до 2030 г. независимо дали става за нетно количество или не, все пак е сериозна стъпка в борбата срещу климатичните промени.