Парламентът даде повече власт на държавата за съдбата на "Лукойл"
Приетият на първо четене законопроект ще позволи особеният управител да продължи работата на рафинерията и при нужда да се разпорежда с активите на компанията
Парламентът прие в спешен порядък на първо четене и второ четене промените в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, с които се разширяват функциите на особения търговски управител на обекти от критичната инфраструктура — конкретно на "Лукойл България".
Предложението бе внесено тази сутрин от депутати от ДПС - Ново начало, ГЕРБ-СДС, "Има такъв народ" и "БСП - Обединена левица" часове след като стана ясно, че международната компания Gunvor оттегля офертата си за придобиване на международните активи на "Лукойл".
В пленарната зала "за" гласуваха 130 народни представители, включително 4 независими депутати. "Против" бяха 71, а двама се въздържаха. Малко по-късно законопроектът бе одобрен и от парламентарната комисия по енергетика с 12 гласа "за" и без възражения.
В мотивите към законопроекта се подчертава, че санкциите върху активите на "Лукойл" ОАО, наложени от САЩ и Великобритания, застрашават работата на рафинерия "Нефтохим" в Бургас, тъй като контрагентите отказват да извършват плащания към свързаните с компанията дружества у нас.
Това, според вносителите, може де факто да блокира производството и доставките на горива в България, както и да застраши хиляди работни места.
"Ситуацията обективно изисква разширяване на правомощията на особения търговски управител, тъй като реалната обстановка днес е много по-различна от тази, предвидена при създаването на тази фигура", се казва в мотивите.
Промените ще дадат възможност особеният управител да продължи всички операции на рафинерията и другите обекти на "Лукойл" в България, така че дейността им да не бъде прекъсната след 21 ноември 2025 г., когато изтича действието на част от санкционния режим.
Предлага се още:
- Да отпадне сегашното ограничение, според което управителят може да бъде назначен за най-много шест месеца, с възможност за еднократно удължаване.
- Да се премахне текстът, позволяващ функциите да се изпълняват от няколко души.
- Да се въведат нови изисквания за независимост и безпристрастност на лицата, които могат да заемат позицията — те не трябва да са свързани роднински или делово с компании от критичната инфраструктура.
- След назначаването на особен управител, акционерите и собствениците временно губят правото си да участват в управлението или да се разпореждат с дяловете си.
От момента на вписването му в Търговския регистър, особеният търговски управител получава пълен контрол върху правата на глас на акционерите или собственика на капитала.
Продажбата на акции или дялове може да се извърши само след изготвяне на пазарна оценка. Сделката се счита за окончателна, след като Министерският съвет одобри купувача и условията, и бъде подписан договор между управителя и новия собственик.
Парламентът реши още, че средствата от такава продажба ще се превеждат по специална сметка в Българската банка за развитие под контрола на министъра на финансите. След одобрение от Министерския съвет, министърът ще разпредели сумата в срок до шест месеца, съобразно дела на прехвърлените права.
Особеният управител е длъжен да впише всички промени в собствеността и управлението на дружеството, включително ако то оперира критична инфраструктура или извършва дейност с нефт и нефтени продукти.
Всякакви сделки, направени от досегашните собственици след назначаването на особения управител, ще се считат за нищожни.
Той няма право да продава или отчуждава имущество на дружеството, нито да поема финансови задължения от негово име, освен ако това е част от обичайното управление и ежедневната търговска дейност. Всички по-значими разпореждания ще изискват предварително одобрение от Министерския съвет. Сделки, извършени без това одобрение, ще бъдат недействителни.
Вносителите изрично посочват, че предложеният подход следва германския модел, прилаган вече в Германия, където властите получиха изключение от санкциите за свои енергийни компании, за да гарантират непрекъснатостта на енергийното снабдяване.
"Този модел е инкорпориран в настоящия законопроект, за да осигури възможност за нормално функциониране на ключовата инфраструктура в България", се казва в становището.
По време на дебатите депутатът от ГЕРБ Делян Добрев съобщи, че българското правителство е съгласувало със САЩ и е получило одобрение за промените в закона, които дават право на особения управител на "Лукойл" да продаде активите на руската компания.
"Много ще се срамувате, когато разберете, че текстовете са изпратени на OFAC - Службата за контрол на чуждестранните активи към американското финансово министерство - и от Белия дом са казали, че тези текстове се приемат", заяви Добрев, обръщайки се към опозицията.
Той уточни, че разговорите с американските представители е провел енергийният министър Жечо Станков в четвъртък.
По думите на Добрев, промените "не са нищо по-различно от така наречения немски модел, само че са допълнени, че ще може да се разпорежда със собствеността така нареченият особен управител".
От опозицията - "Продължаваме промяната - Демократична България", "Възраждане" и МЕЧ - остро критикуваха управляващите, предупреждавайки, че държавата може да бъде осъдена на арбитраж за милиарди левове, ако бъде извършена продажба на активите на "Лукойл".
По думите им, нито САЩ, нито Великобритания, нито ЕС са си позволили подобна стъпка спрямо санкционирана компания, и България рискува да плати висока цена.
Сред критиките към мнозинството бе и това, че актoвете на особения управител няма да подлежат на съдебен и административен контрол, което според опозицията създава предпоставки за злоупотреби и безотчетност.
Промените идват ден след като швейцарската компания Gunvor обяви, че се отказва да купи международните активи на "Лукойл", след като Министерството на финансите на САЩ определи руската компания като "марионетка на Кремъл" и сигнализира, че Вашингтон се противопоставя на сделката.
Решението на Gunvor засилва несигурността около бъдещето на активите на "Лукойл" в Европа, включително в България, където рафинерията в Бургас осигурява основната част от горивата за вътрешния пазар и поддържа хиляди работни места и значителни приходи в бюджета.