Решението на Обединените арабски емирства да напуснат петролния картел ОПЕК разтърси 65-годишния алианс, който произвежда около 40% от световния суров петрол и има огромно влияние върху цените на енергията в глобален мащаб.

В съобщението си от вчера ОАЕ заявиха, че след като официално напуснат ОПЕК този петък, ще продължат да следват дългосрочната си цел да увеличават добива на суров петрол "постепенно и премерено, в съответствие с търсенето и пазарните условия".

Според официалната позиция на Абу Даби този ход ще позволи на страната по-добре да отговори на растящото глобално търсене на енергия, благодарение на направените през последните години инвестиции за разширяване на производствения капацитет. Енергийният министър на страната посочи, че излизането от ограниченията на групата ще даде на Емирствата значително повече гъвкавост.

Анализатори определят решението като тежък удар по ОПЕК, която регулира значителна част от световното производство и има ключово влияние върху цените на петрола. Някои експерти дори го описват като "началото на края на ОПЕК", пише BBC.

"Излизането на ОАЕ е поредната глава в променящия се членски състав на групата", коментира пред CNBC Анди Липоу, президент на Lipow Oil Associates. "Ако страните, които спазват квотите си, се отвратят от тези, които не го правят, бихме могли да видим допълнителни излизания, които в крайна сметка биха могли да направят ОПЕК ненужна като картел", каза той пред CNBC по имейл.

Държави, включително Катар, Еквадор и Ангола, се оттеглиха от групата през последните години, позовавайки се на неудовлетвореност от квотите или променящи се национални приоритетиАнгола напусна през 2024 г., а Катар прекрати членството си през 2019 г.

Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) е създадена през 1960 г. от Иран, Ирак, Кувейт, Саудитска Арабия и Венецуела с цел защита на техните интереси чрез координиране на производството. ОАЕ се присъединява през 1967 г., а с оттеглянето им членовете на картела остават 11. В разширения формат ОПЕК+ участват още 10 страни, сред които и Русия.

Новината за напускането на ОАЕ идва на фона на предупреждение от Световната банка, че войната в Близкия изток е довела до най-големия срив в доставките на петрол в историята. Очаква се цените на енергията да нараснат средно с 25% тази година. "Най-бедните хора, които харчат най-голям дял от доходите си за храна и горива, ще бъдат засегнати най-тежко", коментира главният икономист на банката Индермит Гил. 

 

Оттеглянето на ОАЕ се разглежда и като дипломатическа победа за президента на САЩ Доналд Тръмп. Той многократно е атакувал ОПЕК с обвинения, че "обират останалия свят", а през януари призова Саудитска Арабия и останалите членове да намалят цените на петрола, заплашвайки с мита. Ходът може да доведе и до по-тесни връзки между ОАЕ и САЩ.

По думите на Сол Кавоник, ръководител на енергийните изследвания в MST Financial, "с напускането на ОАЕ, ОПЕК губи около 15% от капацитета си и един от най-стриктно спазващите правилата членове".

Засега войната засенчва ефекта върху цените

Към момента ефектът от хода на Емирствата върху цените е по-скоро теоретичен, тъй като Иран продължава да блокира Ормузкия проток, което ограничава износа на голяма част от петрола от производители от Персийския залив като ОАЕ.

Но в дългосрочен план напускането може да има сериозни последици за пазара, пише в свой анализ AP.

ОПЕК, базирана във Виена, цели да регулира цените чрез координирано увеличаване или намаляване на добива. Исторически организацията се стреми да поддържа цените достатъчно високи, за да осигуряват приходи на държавите членки, но не толкова високи, че да причинят рецесии или спад в търсенето. Този модел често предизвиква напрежение със САЩ, където цените на горивата са политически чувствителна тема. Ако ОАЕ постигне целта си да произвежда повече петрол след войната, това би могло да ускори връщането към ценови нива, по-близки до тези преди войната, каза Майкъл Браун, стратег за проучвания в брокерската компания Pepperstone за валутна търговия.

Напрежение между ОАЕ и Саудитска Арабия

ОАЕ са раздразнени от ограниченията на картелите върху производството и отдавна търсят повече независимост в решенията си за добив. Картелите поддържат по-високи цени, но ограничават приходите и пазарния дял на членовете си спрямо производители извън тях.

Между Емирствата и Саудитска Арабия, която е де факто лидер на ОПЕК, открай време има напрежение. Една от причините Абу Даби да иска да добива повече сега е очакването, че световното потребление на петрол ще достигне пик през следващите години, заради енергийния преход. Това означава, че барелите под земята може да струват повече днес, отколкото в бъдеще, когато търсенето отслабне.

Според Хорхе Леон от Rystad Energy напускането на ОАЕ премахва един от малкото членове с възможност бързо да увеличава добива — ключов механизъм, чрез който ОПЕК управлява цените на енергийните ресурси.

"Структурно по-слаба ОПЕК, с по-малко резервен капацитет в рамките на групата, ще има все по-големи трудности да регулира предлагането и да стабилизира цените", посочва той. По думите му резултатът може да е по-фрагментиран пазар и по-голяма ценова нестабилност.

 

Исторически удар за картела

ОАЕ бяха член на ОПЕК още преди да станат федерация през 1971 г. и излизането им е историческо събитие.

Докато Саудитска Арабия доминира в производството, ОАЕ имаха втория най-голям резервен капацитет — което ги правеше втория най-важен "балансьор" на пазара. Именно желанието да използват този капацитет стои зад дългогодишното преосмисляне на ролята им в картела. Квотите на ОПЕК ограничаваха добива им до 3-3,5 млн. барела дневно, което според Абу Даби носеше прекалено висока цена, коментира анализатор в BBC.

Експерти предупреждават, че Саудитска Арабия може да отговори с ценова война. По-диверсифицираната икономика на ОАЕ вероятно може да издържи подобен сценарий, но по-бедните членове на ОПЕК може да не успеят. Емирствата вече обсъждат нови тръбопроводи от находищата в Абу Даби към пристанището Фуджейра, заобикаляйки Ормузкия проток. Един такъв тръбопровод вече работи, но ще е нужен по-голям капацитет при увеличение на добива.

 

Сигнал за променяща се енергийна ера

Някои анализатори виждат в решението на OAE знак за свят с по-малка зависимост от петрола. Като пример се посочва Китай, където електрификацията на транспорта е намалила търсенето на петрол с около 1 милион барела дневно. Ако тази тенденция се засили глобално, световното търсене може да достигне плато.

В такъв сценарий стратегията да се монетизират резервите възможно най-бързо изглежда логична. Както някога казва бившият саудитски петролен министър шейх Ямани: "Каменната ера не приключи, защото светът остана без камъни. Петролната ера няма да приключи, защото светът ще остане без петрол."

Излизането на ОАЕ от петролните картели няма голям ефект върху сегашните блокади и ценовия шок. Но след края на напрежението в Залива то може да промени из основи пазара. Когато танкерите отново преминават свободно през Ормуз или ако ОАЕ ускорят строежа на нови тръбопроводи, емирският петрол може да потече към пазарите както никога досега — без ограниченията на ОПЕК.

И това може да промени всичко след кризата.