Международната агенция по енергетика (МАЕ) предупреди, че Европа трябва незабавно да се подготви за пълното прекратяване на износа на руски газ през тази зима, като призова правителствата да предприемат мерки за намаляване на търсенето и за запазване на работата на остаряващите атомни електроцентрали.

Ръководителят на МАЕ Фатих Бирол заяви, че решението на Русия да намали доставките на газ за европейските страни през изминалата седмица може да е предвестник на по-нататъшните им съкращения, тъй като Москва се стреми да получи "лост за влияние" по време на войната си с Украйна.

"Европа трябва да бъде готова, в случай че руският газ бъде напълно спрян", каза Бирол в интервю за в. "Файненшъл Таймс".

"Колкото повече се приближаваме към зимата, толкова повече разбираме намеренията на Русия", каза той. "Смятам, че съкращенията са насочени към това да се избегне запълването на хранилищата в Европа и да се увеличи влиянието на Русия през зимните месеци".

МАЕ, която се финансира основно от членовете на ОИСР, беше един от първите официални органи, които миналата година публично обвиниха Русия в манипулиране на доставките на газ за Европа в навечерието на инвазията на Москва в Украйна.

Бирол заяви, че извънредните мерки, предприети от европейските страни тази седмица за намаляване на търсенето на газ, като например използването на стари електроцентрали на въглища, са оправдани от мащаба на кризата, въпреки опасенията за увеличаване на въглеродните емисии.

Той заяви, че увеличението на производството на електроенергия от въглища е "временно" и ще помогне за запазване на доставките на газ за отопление през зимата. Всички допълнителни емисии на CO₂ от изгарянето на силно замърсяващи въглища ще бъдат компенсирани от ускоряването на плановете на Европа да намали зависимостта си от вноса на изкопаеми горива и да изгради капацитет за производство на електроенергия от възобновяеми източници, добави той.

Но Бирол предупреди, че мерките, предприети от европейските правителства досега, вероятно не са достатъчни, ако руският износ бъде напълно преустановен, и подчерта, че страните трябва да направят всичко възможно, за да запазят количествата сега, за да гарантират, че хранилищата могат да бъдат запълнени преди зимните месеци.

"Вярвам, че с наближаването на зимата ще има все повече и по-задълбочени мерки за повишаване на търсенето [от страна на правителствата в Европа]", каза Бирол, като добави, че рационализирането на доставките на газ остава реална възможност, ако Русия продължи да намалява износа.

Във вторник Швеция и Дания последваха Германия, Австрия и Нидерландия, като обявиха първия етап от спешните планове за запазване на доставките на газ, но нито един от тези национални планове все още не включва нормиране на потреблението.

По данни на консултантската компания ICIS Европа е намалила зависимостта си от руския газ до около 20% от общите доставки след инвазията в Украйна, в сравнение с около 40% преди това, но вече е използвала повечето възможности за диверсификация на доставките, като например доставки на втечнен природен газ по море.

Ръководителят на МАЕ заяви, че страните трябва да се опитат да отложат затварянето на всички ядрени мощности, предвидени за закриване, за да помогнат за ограничаване на количеството газ, изгаряно при производството на електроенергия.

Германия е подложена на постоянни критики за решението си да продължи извеждането от експлоатация на последните си атомни електроцентрали по време на енергийната криза.

Въпреки че Бирол не посочи нито една страна, той заяви, че всички "трябва да помислят за отлагане на затварянето [на атомни електроцентрали], докато са налице условията за безопасност".

Берлин посочи, че смята, че техническите пречки, свързани с безопасността при запазване на централите в експлоатация са твърде високи.

Бирол говори преди публикуването на новия инвестиционен доклад на МАЕ в сряда, в който се предупреждава, че правителствата все още не правят достатъчно, за да насърчат инвестициите във възобновяема енергия, за да ограничат търсенето на изкопаеми горива. Очаква се общите инвестиции в енергетиката да нараснат през тази година с 8% до 2,4 трлн. долара, като ръстът ще дойде от възобновяемите енергийни източници и по-високите разходи.

Миналата година МАЕ заяви, че светът не трябва да инвестира в нови петролни и газови находища, ако правителствата искат да постигнат целите си за нулева нетна консумация на енергия до 2050 г.

Бирол заяви, че без провеждането на политики за значително намаляване на потреблението на изкопаеми горива светът ще продължи да бъде изправен пред опасни колебания в цените на петрола и газа. "Ако правителствата не седнат и не мобилизират големи средства за осигуряване на преход към чиста енергия, ще трябва да се справяме с изключителна нестабилност в енергетиката", каза той.

Въпреки че има някои положителни признаци за нарастващи инвестиции в по-чисти форми на енергия, отчасти произтичащи от желанието на Европа да се освободи от зависимостта си от руската енергия, той заяви, че в световен мащаб картината е в най-добрия случай смесена.

В развиващия се свят, с изключение на Китай, инвестициите във възобновяема енергия не са нараснали в реално изражение от 2015 г. насам. Бирол заяви също така, че развиващите се страни, зависими от производството на изкопаеми горива, трябва да използват неочакваните приходи от по-високите цени, за да диверсифицират икономиките си.

"Относителната слабост на инвестициите в чиста енергия в голяма част от развиващите се страни е една от най-тревожните тенденции", се казва в доклада на МАЕ.

През миналата седмица "Газпром" съкрати доставките на газ за Германия, Италия и Франция, въпреки че всички тези страни се съгласиха да преминат към плащане на енергията в рубли и откриха съответната сметка в руска банка.

Газпром обяснява намаляването на доставките с въздействието на санкциите: германската компания Siemens не е върнала навреме от ремонт две турбини в компресорната станция Портовая (близо до Виборг). Siemens е пратила турбините в Канада, която не може да ги върне поради ограничителните мерки на страната за доставки за Русия.

В Германия решението на "Газпром" се счита за политически мотивирано, според германския министър на икономиката Роберт Хабек.