РДФ означава твърдо гориво, получено от сепариране на определена част от отпадъците. То се получава чрез специална технология за раздробяване и дехидратиране на твърди битови отпадъци. РДФ се произвежда главно от горими фракции като биоразградими отпадъци, основно от хартия и дървесина. В малко количество се съдържа и пластмаса, но тя не бива да ни притеснява. Едва от няколко години се използват в България, въпреки че в Европа са наложени отдавна. Това каза енергийния експерт инж.Кремен Георгиев.

- По-екологично гориво ли е РДФ спрямо въглищата?

- На 100%. РДФ е отлична алтернатива за заместване на изкопаемите горива. Съществена част от съставните елементи на РДФ се разграждат и представляват възобновяеми горива, което доказва, че е значително по-екологичен източник на енергия. Няма съмнение, че внедряването на РДФ като заместител на въглищата в производството на енергия е огромна стъпка към подобряване на екологията на ТЕЦ-овете.

Все пак е важно час по-скоро да се решат проблемите с огромните количества отпадъци, които гният по организираните сметища. Никой еколог не говори за огромната еко катастрофа, която може да се предизвика от отделяните вредни газове, сред които дори метан от захвърлените отпадъци на препълнените сметища.

Оползотворяването на част от отпадъците чрез производството на енергия е доста по-полезно от оставянето им да се разлагат в природата.

Какви са предимствата на използването на РДФ?

РДФ притежава много предимства и в много европейски градове се използват успешно, както заедно с въглищата, така и самостоятелно. Както споменах, едно от основните предимства е справянето с проблема с огромните количества отпадъци, които се депонират.

По-масовото навлизане на технологии за сепариране и оползотворяване на отпадъци ще доведе до намаляване на количеството парникови газове, отделяни в атмосферата, които имат огромно негативно въздействие за околната среда и са виновници за глобалното затопляне. Като предимство може да се допълни и стабилизирането на сметищния газ и елиминирането на нуждата от всекидневно покриване на депото. Главната полза при изгарянето на РДФ е драстичното редуциране на въглеродните емисии.

Все пак при оползотворяването и обработката на отпадъци се изпълняват и много европейски регулаторни изисквания.

Какъв е опитът на европейските държави?

Както казах, процесът по обработка и оползотворяване на РДФ трябва да отговаря на всички изисквания на ЕС. Производството на РДФ от твърди битови отпадъци е най-разпространено в държавите, които имат политика за сепариране и рециклиране на твърди битови отпадъци. Примерите са много, но ще дам само такива в икономически развити страни.

В датската столица е изградена инсталация за изгаряне на РДФ на 1 км от кралския дворец. Безспорно доказателство, че вреди за хората не съществуват. В инсталацията се оползотворяват над 560 000 тона РДФ годишно, като целият процес се случва при много висока енергийна ефективност и изключително добри екологични показатели.

В Краков в Полша от 8 години действа инсталация, която е предназначена за директно оползотворяване на битовите отпадъци на целия едномилионен град. Годишно се изгарят над 220 000 тона отпадъци.

Във френската столица функционира съоръжение с внушителен капацитет от 1 100 000 тона битови отпадъци.

Има още много примери и всички доказват, че оползотворяването се одобрява не само от населението, а и от еколозите в развита Европа. Единствено в България хората се манипулират с измислени данни и съчинения за несъществуващ риск от замърсяване.

За да не завършвам негативно, искам да кажа, че успешно внедрените в Европа технологии за производство на енергия от РДФ са доказателство, че горивото дава добра посока за зелената трансформация на българската енергетика.