През последната половин година се вижда, че държавата е поела отговорно и сериозно пътя за установяване на законови рамки с цел гарантиране на развитието на сектора на геотермалната енергия у нас. Това обясни Николай Вълканов, председател на СД на "Минстрой холдинг" по време на международния дискусионен форум "Бъдещето на геотермалните проекти в София и в страната". 3eNews е медиен партньор на събитието.

Според него се очаква геотермалната енергия да играе сериозна роля на ВЕИ прехода през през текущото и следващите десетилетия.

Нейното оползотворяване като въглероднонеутрален ресурс създава условия за използването на един огромен потенциал за производство на електрическо и топлина чрез иновативни системи, осигуряващи чиста енергия за промишлеността, земеделието, балнеологията и туризма, обясни той по време на своята презентация.

Вълканов е убеден, че в най-скоро време ще има внесени в Народното събрание законодателни промени, който да отпушат процеса по инвестиции в геотермални проекти. Към момента страната ни е използвала малка част от подземния си потенциал на геотермалните източници. Голяма част от страната не е детайлно проучена или няма актуални данни, стана ясно по време на дискусията. Предположенията на специалистите са, че на дълбочина между 2000 и 3000 метра има достатъчно гореща вода в българските земни недра, от която да се произвежда електроенергия. Подобни сондажи обаче до момента не са правени.

В сегашния План за възстановяване и устойчивост има предвидени грантови средства за подобни проекти. В законодателството обаче все още има прекалено много празноти за направа на проучвания за геотермална енергия.

Стари проучвания, занемарени сондажи

Повечето от проучванията у нас реално са стари сондажи за добив на въглища или природен газ, правени по времето на социализма. Оказва се обаче, че докато сме търсели въглища, природата ни е отвръщала с топла вода, заяви по време на форума и арх. Здравко Здравков, главен архитект на Столична община. Той бе категоричен, че са необходими законови механизми да се социализира това подземно богатство и ние да променим отношението си към геотермалната енергия.

Арх. Здравков обясни, че София е получила на концесия от държавата вече 10 източника на термални води, за да може да ги стопанисва и развива. Проучванията сочат, че геотермалните източници в София са с температура между 30 и 90 градуса по Целзий, а - най-гореща е водата край Казичене. От Столична община са поискали да управляват общо 23 находища на геотермална вода до момента.

Към момента дадените разрешителни са започнали процеси на облагородяване и оползотворяване на източниците. Целта е топлата вода да захранва обществени сгради като училища и детски градини. Получените разрешения за концесия обаче са показали, че състоянието на топлоизотичниците е неглижирано в последните 30 години. Любопитен случай има в кв. Лозенец, където по трасето на изградената велоалея има два геотермални извора. Вероятно ще се наложи изместване на велоалеята, за да се изгради санитарна зона около сондажите и да се оползотворят източниците, обясни арх. Здравков.

3e-news.net

Процедурите по определяне на санитарните им зони обаче костват много време и нерви. Оказва се, че в момента изключително интересно за експертите е геотермалния извор край Казичене, който е с добри температурни характеристики. Възможно е от него дори да се отоплява Летище София и са водени разговори в тази посока, обясни арх. Здравков. Нещата обаче са в много ранен етап и са само хипотези

С други два геотермални извора Столична община е доста повече напреднала - тези на банята в Банкя и на Централната баня до ЦУМ. Банята в гр. Банкя е отворена вече година, но не може да намерим концесионер за нея, обясни арх. Здравков.

В момента продължават и проучванията доколко е възможно да се топлоснабдяват сгради в близост до централната баня на София. Друга цел на столичното ръководство е неизползваната част от банята в центъра отново да бъде възстановена и предоставена за нуждите на обществото. Прогнозния дебит от източника в центъра на София е около 20 л/секунда топла вода. Този ресурс може да бъде използван за отопление на сгради, лечебни и спа процедури. За него обаче трябва да има решение на Столична община, обясни арх. Здравков.

Като добър пример за оползотворяване на сондажа бе даден "Баталова воденица" където се намира новия парк "Възраждане". Благодарение на източника там вече има отопление за 2 детски градини и едно училище. Останалия дебит на топлата вода се използва за водните атракциони на парка. Подобни стари сондажи има в кварталите Надежда, Лозенец, и село Бистрица. Там предстои завършване на процедурите за санитарните зони.

Работи се и по възстановяването на банята в кв. Овча купел. Там ще има и център за върхови технологии, където ще се проучва геотермалния потенциал на България. Идеен проект има и за оползотворяване на топлата в Панчарево, но там също трябва да се произнесе Столична община. От СО ще търсят и концесионер на сондаж "Кумарица" в гр. Нови Искър. "Обществото очаква повече резултати от нас в тази посока. Вече направихме огромни крачки, но те трябва да бъдат продължени", обясни още арх. Здравков.

Трябват дълбоки проучвания за Южна България

Увеличаването на използването на геотермална енергия в България ще намали и може да замени необходимостта от използване на изкопаеми горива, когато е в синергия с други възобновяеми енергийни източници. Това ще създаде работни места и предостави възможности за развитие на нови умения, които биха могли да позиционират България като бъдещ европейски лидер в приложенията на възобновяеми технологии. Това обясни пред 3eNews и Едуард Блънт, заместник-председател на Българска асоциация геотермална енергия (БАГЕ).

Според него над 2,5 млн. сгради могат да се отопляват с геотермална енергия, която е на малка дълбочина. Нужни са обаче дълбокоземни проучвания, за да се види какъв геотермален потенциал има страната ни за промишлено производство на електроенергия. Към момента основните дълбоки сондажи са правени в Северна България и са заради проучванията за нефт и газ. Те са показали обширни водни басейни от мезозойската ера, в недрата на Северна България. На юг от Стара планина обаче проучвания почти не са правени. Геолозите обаче имат косвени данни, че именно тук е заключен потенциала за геотермални води с висока температура. Това се доказва и чрез сравнително малките сондажи, познати от Сапарева баня, Велинград и Златоград например.

Не са необходими огромни разработки и хиляди учени, а просто да се проучи и използва този потенциал, обясни Блънт. Нужно е да има и правилното законодателство, за да може да се усвои този потенциал. От БАГЕ също са радетели на законовите поправки като в най-скоро време ще дадат своята визия за развитие на сектора. Надеждите на експертите са депутатите и едно редовно правителство да разгледат сериозно въпроса и да внесат нужните поправки. Това е основата, за да може България да започне да усвоя своя геотермален потенциал.

От асоциацията смятат, че София има огромен геотермален потенциал, но са нужни дълбоки сондажи от 2000 - 3000 метра, за да се уточнят възможностите за използване на енергията от земните недра. Експертите уточняват, че идеята е да се използва единствено топлината, а водата впоследствие може отново да бъде инжектирана в земните недра. Тази идея не е добре приета сред хидролозите обаче.