Събитията от последната година и половина разкриха много значими връзки между енергийния преход и геополитиката. Динамиката, някога считана за нищо повече от хипотетична, придоби конкретни и очевидни черти дори за случаен наблюдател, пишат във "Форин Афеърс" (Foreign Affairs) Джейсън Бордоф и Мегън О'Съливан.

Първо, става въпрос за опитите на традиционните производители на нефт и газ да "дишат, преди да умрат", тоест тяхната сила и влияние ще се увеличат, преди да спаднат. Например 2021 г. беше важна година за Русия и други производители по отношение на приходите, тъй като търсенето на природен газ се увеличи поради екстремните метеорологични условия и възстановяването след пандемията. Подобни сътресения имаха огромни последици за пазара. Ниската рентабилност, несигурността относно бъдещото търсене на енергия и необходимостта да се откажат от изкопаемите горива допринесоха за намаляване на инвестициите в нефтената и газовата индустрия през предходните години и доведоха до дефицит при доставките. Русия се възползва от ограниченията, изчерпвайки европейските съоръжения за съхранение на газ и ограничавайки спот продажбите, при същевременно спазване на дългосрочните договорни задължения. През 2021 г. средната цена на природния газ се утрои. В комбинация с растящите цени на петрола, това осигури на Русия огромни приходи от продажби, с 50% по-високи от очакваното.

Изминалата година и половина демонстрира също така, че някои производители, както и преди са готови а се възползват от енергийната си мощ за постигане на политически и геостратегически цени. Надеждите, че светът е "надраснал" подобно поведение, бяха разбити от руското нахлуване в Украйна. По време на войната Русия постепенно намали доставките на тръбопроводен газ за Европа с над три четвърти и провокира криза, която накара европейските правителства да изразходват 800 млрд. евро за защита на компаниите и домакинствата от повишените цени на енергията. Световната енергийна зависимост от Русия първоначално смекчи глобалната реакция към конфликта: в продължение на много месеци санкциите не засегнаха руския петрол. И до днес ЕС не е въвел ограничения върху закупуването на руски газ и продължава да внася значителни количества LNG. Напрежението на енергийните пазари увеличи приходите от руски петрол и газ и даде на Москва потенциал за разделение на обединена Европа.

През миналата година дисбалансът между намалените доставки и ръста на търсенето разклати петролния пазар: цените скочиха до четиринадесетгодишен максимум пред страха от прекратяване на потоците от руски нефт. В началото на конфликта в Украйна Международната агенция за атомна енергетика (МАЕ) прогнозира, че Русия ще намали добила с три милиона барела на ден. Опасенията доведоха до ръст на цената на петрола и увеличиха геополитическото влияние на големите производителки на петрол, в частност на Саудитска Арабия. САЩ наивно смятаха, че няма да има нужда да молят кралството за увеличаване на добива. Но пред лицето на високите цени старите модели на поведение отново заявиха за съществуването си и Вашингтон отново се обърна към Саудитска Арабия, единствената страна, разполагаща със значителен резервен капацитет за производство на петрол.

3eNews