Освен диверсификацията на газовите доставки, трябва чувствително да се повиши скоростта на енергиен преход към зелена енергия, възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и зелен водород. Това каза ръководителят на практика "Климат и енергия" във WWF България Апостол Дянков, който припомни съобщение от началото на март, подкрепено от Европейската комисия и Европейския съюз.

По време на онлайн събитието за журналисти "Зелената сделка в новия климат" Дянков добави, че целта да се намалят въглеродните емисии до 2030 г. с 55 процента всъщност може да се ускори още повече. Той направи връзка с докладите на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC).

Един от изводите от доклада на IPCC от миналата година е бил, че газът метан - вторият по важност парников газ, трябва да бъде значително съкратен. Това е било и едно от действията на конференцията за климата в Глазгоу. Сега с геополитическите събития и особено с войната в Украйна се налага да се съкрати метанът, посредством още по-спешно намаляване на използването на изкопаем газ в ЕС. Това ще задейства редица промени в политиките, уточни експертът на WWF България, цитиран от БТА.

Ще се търси значително повишаване на енергийната ефективност - ускоряване в енергийното обновяване на сградите, допълни Дянков. Освен това ще започне масово въвеждане на покривни фотоволтаици. Фокусът ще бъде върху производството на възобновяеми енергоносители в газообразно състояние, каквито са биометанът и зеленият водород.

Възобновяемите енергийни източници и ускореното изпълнение на Зелената сделка са шанс за Европа и България. Това каза по време на онлайн събитието координаторът в екип "Енергия и климат" в екологично сдружение "За Земята" Симеон Горов. По думите му ресурсите, които в момента са налични, не са малко, но все пак са ограничени.

Горов коментира, че Европа трудно ще може да се откаже бързо от използването на руски природен газ. Отбеляза, че втечненият газ през терминалите е алтернатива, но той е значително по-скъп. Освен това той дава по-голям екологичен отпечатък, тъй като се транспортира с кораби, които използват изкопаеми горива и замърсяват околната среда. Освен това експертът се позова на проучване, което показва, че дори в момента Европа да иска да премине 100 процента на втечнен газ, такива капацитети на планетата все още няма. "За период от време няма как технологично и количествено да се задоволят нуждите на Европа с втечнен газ", добави Горов.

Другата алтернатива на руския природен газ е този от Азербайджан, допълни Горов. По думите му, приемайки, че страната разполага с 1,2 трилиона кубични метра от находището в Шах Дениз, а в Европа има нужда да се внасят около 300 млрд. куб. метра - това количество би стигнало за около 4 години.

Третият вариант на доставки на газ е Иран, обяви още координаторът от "За Земята". Той обаче уточни, че тази държава в момента се намира под ембарго. Освен това преговорите, които се водят с Иран, преминават и със съгласието на Русия. "По редица логични причини, които са действията на Европа, Иран е доста близък до Москва и съответно тези две държави има голяма вероятност да играят заедно", заяви Горов.

Общото между трите варианта е, че става дума за държави, които са извън ЕС. "Това са държави, които променят своето управление и които могат да сменят и своя курс", изтъкна Горов.

Друго предимство на използването на ВЕИ е, че интеграциите и взаимовръзката на енергийните системи позволява при природни бедствия или други катаклизми да се подсигури доставката на енергия от европейските партньори. Има и рискове все пак, предупреди Горов. Той обясни, че те са свързани най-вече с това, че за производството, ремонтите и поддръжката на ВЕИ съоръжения се използват и ресурси, които се внасят и от трети държави, както се случва с петролните и газови продукти. Но веднъж инсталирани, тези източници са в състояние да генерират за много дълъг период от време необходимата енергия. Затова постигането на климатичен неутралитет е прекрасна цел на Европа, счита координаторът в екип "Енергия и климат" в екологично сдружение "За Земята" Симеон Горов.