Европейската комисия (ЕК) иска да допълни сегашното състояние на пазара на електроенергия, като се въвеждат допълнителни механизми. Това каза главният икономист в Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков в коментар за БТА по повод предложенията на ЕК за допълнително развитие на производството на ток от възобновяеми източници. По думите му първият е унифициран механизъм за насърчаване на бъдещи инвестиции във възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) - договори за разлика, които имат фиксирана цена, а разликата с пазарната цена се доплаща на производителите или се внася от тях в бюджета. Този механизъм ще може да се използва както за нови ВЕИ мощности, така и за развитието на геотермална енергия и ядрена енергия.

Другият механизъм за насърчаване на производството от ВЕИ е с т.нар. споразумения за изкупуване на електроенергия (PPA), допълни Стайков. Той обясни, че това са договори, които ще се подписват извън борсата - директно между потребител и производител - на фиксирана цена. Идеята е инвеститорите във ВЕИ мощности да имат някаква прогнозируемост за дългосрочните си приходи, което да облекчи условията на финансиране на тези проекти.

Другото нещо, което се предлага, е развитие на сключването на дългосрочни двустранни договори за всички видове енергия, които са за период над 3 години, посочи главният икономист в Института за енергиен мениджмънт. Стайков даде за пример, че в момента в България почти няма такива. Обикновено договорите в страната ни са с продължителност максимум до 12 месеца, а в Европейския съюз (ЕС) се срещат по-дългосрочни договори, но обикновено са до 3 години. ЕК се опитва да насърчи и това, добави експертът.

"Самият регламент дава възможност за въвеждане на нови механизми, така че да се насърчат определени технологии, но не създава някакви ангажименти", заяви Калоян Стайков. По думите му след началото на войната в Украйна ЕС реши да ускори целите, които са насочени към повече ВЕИ енергия, повече енергийна ефективност, по-малка зависимост от изкопаеми горива. Европа е бедна на изкопаеми горива, като големият дял от тях идва от внос - природен газ, петрол и въглища. Затова целта е да се намали тази зависимост от внос за сметка на енергия от вътрешно производство.

Главният икономист в Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков обаче не е особено оптимистично настроен дали България ще се възползва от тези механизми, защото страната ни няма ясна визия за развитието на енергийния сектор.

Другият проблем, който не е специфичен само за България, но и за Европа, е развитието на електроразпределителната мрежа, изтъкна Стайков. Според него, за да се развива този сектор, задължително трябва да се развиват мрежите. Очакванията са потреблението на електроенергия да расте. Това обаче е свързано и с развитието на мрежите, за което пък са необходими допълнителни инвестиции. Само че в този регламент няма абсолютно нищо за развитието на мрежите, обърна внимание експертът. "Той (регламентът - бел. ред.) е фокусиран върху развитието на пазара, така че логично мрежите да са останали настрана, но е абсурдно тези два въпроса да се разглеждат отделно, без връзка един с друг, защото ние нямаме алтернативен начин на пренос и снабдяване с електроенергия", коментира Стайков. Той изтъкна, че ако няма паралелно развитие на мрежата, със сигурност ще има проблеми с присъединяването и управлението на новите мощности. Според него се създава нормативна рамка, която насърчава едни инвестиции. Липсват обаче финансовите инструменти за другите инвестиции, които от своя страна са предварително необходими за първите. Това е стар проблем, който съществува не само в България, но и в Европа. Експертът е на мнение, че не се мисли паралелно. За да се ускорят инвестициите в генериращи мощности, ВЕИ, трябва да се ускорят инвестициите в мрежата - първо, за да наваксат изоставането от последните години и второ, за да поемат новите по-високи количества електроенергия, завърши главният икономист в Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков.