Доклад: Липсва достатъчно информация за предстоящия енергиен преход

Екологично сдружение "За Земята" призова управляващите да действат смело и решително за декарбонизация

Снимка: iStock by Getty Images

Доклад: Липсва достатъчно информация за предстоящия енергиен преход

Екологично сдружение "За Земята" призова управляващите да действат смело и решително за декарбонизация

10:42 | 27 октомври 2023 2 485 Снимка: iStock by Getty Images

България се проваля в планирането и комуникирането на целите си за декарбонизиране на икономиката, има остра липса на консултации с обществото и навременен диалог. Отсъства ясна стратегия за отказ от изкопаемите горива и замяната им с по-нови, чисти и ефективни технологии, от което страдат хората най-вече в зависимите от въглищата общини. Документът, с който България трябва да начертае целите и стратегията за преодоляване на зависимостта към въглищата и други изкопаеми горива, е по-известен като Интегриран национален план енергетика-климат (ИНПЕК). Това са заключенията в Доклада относно процеса по актуализиране на ИНПЕК (Интегрираните национални планове Енергетика и климат), който Екологично сдружение "За Земята" и негови български партньори са изработили с повече от 30 организации от мрежата на Climate Action Network (CAN) Europe, предаде БТА.

Green Deal

В доклада се прави анализ на климатичните цели на държавите в ЕС към 2030 г. и се проследява дали те позволяват постигане на климатична неутралност към 2050 г. Откроява се силният контраст между нуждата от спешни и ускорени действия в областта на климата и бавния напредък. От оценените 25 държави нито една не прави достатъчно за постигане на целта от 1,5 градуса - т.е. необходими са още повече инвестиции в мерки за спестяване на енергия и възобновяеми източници на енергия, допълват от екологичното сдружение.

Целта на Националните планове за енергетика и климат е да поведат декарбонизацията на национално ниво в съответствие с целта от Парижкото споразумение глобалното затопляне да се ограничи в рамките от 1,5 градуса, припомнят от "За Земята". Това означава поетапно намаляване на зависимостта от изкопаемите горива, съчетано с навременно и детайлно планиране на справедлив преход към чиста икономика на бъдещето. От държавите членки се изисква да съобщят в ИНПЕК своя принос към задължителните цели за дял на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност към 2030 г. За държави с високи нива на енергийна бедност трябва да се включи и национална индикативна цел за намаляване на енергийната бедност, включително времева рамка, до която целите трябва да бъдат постигнати.

"Има индикации, че в средата на ноември ще се появи актуализирана версия на българския ИНПЕК. Призоваваме управляващите ни да действат смело и решително в посока декарбонизация, осъзнавайки своята отговорност към българските граждани, местните общности, живеещи близо до замърсяващи предприятия с най-спешна нужда от намаляване на замърсяването и емисиите от тях, но и всички жители на планетата, които вече са или ще бъдат засегнати негативно от изменението на климата", посочва Радостина Славкова от Екологично сдружение "За Земята" в прессъобщението.

"През оставащите осем месеца до финализирането и изпращането на ИНПЕК до Комисията през юни 2024 г., обществеността трябва да бъде ефективно ангажирана и консултирана", коментира Апостол Дянков от природозащитната организация WWF-България. Според него това може да се случи, като докладът се представи публично, както в Комисията за енергиен преход (КЕП), така и на обществено обсъждане, което да се проведе на поне два етапа, със срок от един месец. "Най-важното е да има реален диалог, както на експертно равнище, така и в публичното пространство", изтъква той.

Докладът на CAN Europe представлява първоначалната оценка на гражданския сектор на наличните 16 от 27 проекти на актуализации на ИНПЕК, а където такива липсват както у нас - обратна връзка по възможностите за публично участие до момента и тематични препоръки. Докладът представя начален преглед на някои от основните въпроси, които ще трябва да бъдат разгледани в препоръките на Европейската комисия към ИНПЕК плановете на държавите членки през декември 2023 г.

Едва 15 държави членки са представили своите проекти на планове към 30 септември 2023 г. Към 23 октомври държавите вече са 16 с Малта: Хърватия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Унгария, Италия, Литва, Люксембург, Холандия, Португалия, Словакия, Словения, Испания и Швеция. Участието на европейската общественост и заинтересованите страни в процеса на изготвяне е недостатъчно, вариращо от слабо до несъществуващо, се посочва още в съобщението.

ИЗБРАНО