Димитър Енчев, CWP: Енергийният преход е възможност, не само предизвикателство
Съоснователят на CWP Global говори от трибуната на най-успешния форум за зелена трансформация - "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа"
Югоизточна Европа изостава и като че ли няма достатъчно амбиция, нито дългосрочна стратегия за това как да се позиционира в този променящ се свят по отношение на Зеления преход. Трябва да спрем да гледаме на него като на предизвикателство. Това е възможност, защото регионът ни има голям неизползван потенциал, а зелената енергия всъщност е по-изгодна. Важно е това да се обясни на населението. Но е важно и да се промени и бюрокрацията, която бави и оскъпява процеса по развитието и изграждането на ВЕИ.
Това каза Димитър Енчев - съосновател на CWP Global, която е един от глобалните пионери в областта на ВЕИ енергетиката и зеления водород. Експертът с близо 20 г. мениджърски и инвестиционен опит говори от трибуната на най-успешния форум за зелена трансформация - "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)", организиран за четвърта поредна година от Dir.bg и 3Е News. Тридневното събитие се проведе през юни в столичния Sofia Event Center, а в дискусиите участваха над 165 лектори от 19 страни.
Енчев се включи в дискусията "Ключови приоритети в областта на климата. Пътят пред Европейската зелена сделка", модерирана от Сергей Станишев - министър-председател на България (2005 - 2009) и член на Европейския парламент. Участие в панела взеха и бившият държавен секретар на САЩ Джон Кери, зам.-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович и специалната пратеник за инициативата "Три морета" Беата Душинска-Мужичка.
Станишев попита Енчев дали регионът на Югоизточна Европа изостава в Зеления преход в сравнение с други региони и прекалено зависими ли сме от минералните горива. Попита го и въз основа на контактите му с институциите каква препоръка би направил по отношение на бюрокрацията и какво трябва да променят държавите, за да бъдат успешни.
Преди да отговори по същество, Енчев започна с разяснение за същината на дейността на представляваната от него компания - CWP. "Ние сме водеща ВЕИ компания в Югоизточна Европа и може би сред най-големите разработчици на зелен водород глобално. Имаме мегапроекти, свързани с декарбонизация чрез водород", обясни съоснователят на CWP.
Краткият отговор на зададения от Станишев въпрос пък бе, че регионът на Югоизточна изостава, докато всъщност може да постигне много повече. Причината според експерта е в липсата на достатъчно амбиция и дългосрочна стратегия как регионът да се позиционира в този променящ се нов свят. "Мисля, че просто трябва да спрем да гледаме на енергийния преход като на предизвикателство. Това е възможност!", категоричен е Енчев. Той даде и препоръки за посоката:
"Ако погледнем какво трябва да направим, за да постигнем декарбонизация, то трябва драстично да увеличим използването на възобновяеми енергийни източници, но свършват добрите локации в Западна Европа за вятърни турбини и соларни панели, а в същото време в Югоизточна Европа имаме страхотен ресурс. Тоест регионът ни има огромна възможност да бъде доставчик за останалата част от Европа, защото има страшно много неизползван потенциал и различен метеорологичен профил. Когато в Северна Европа има силен вятър, цените на енергията стигат до нула, и обратно - когато няма вятър или слънце там, има недостиг на енергия. Така че, трябва да спрем да гледаме на енергийния преход като на предизвикателство. Трябва да гледаме на него като на възможност за икономическо наваксване".
По отношение на комуникацията, в региона има неразбиране на зеления преход и Зеления пакт - разпространени са заблуди, че това е нещо, което се налага от вън, от Брюксел, което ни прави неконкурентоспособни, че е много скъпо и т. н. Това не е вярно, категоричен е Енчев.
"Мисля, че за голяма част от икономиката, всъщност декарбонизацията е по-евтиният път. Мисля, че по-добре трябва да обясняваме това на гражданите и правителствата да се възползват от тези лесни за достигане плодове. Това е решението. Въглищата например излизат по-скъпо. Трябва да се насочим към лесно достъпните плодове и колкото се може по-бързо там да концентрираме усилията си".
По думите на Енчев реалността сега и преди 10-15 години е много различна, но това са двете части на едно уравнение. Инвестициите във възобновяемата енергия и възобновяемите технологии се увеличават драстично навсякъде по света. "Атомната енергия е нещо прекрасно, тя е евтина, не създава емисии, но там цената за нови централи е не по-малко от 150 евро за мегават. И като бизнесмен, ако мога да получа ВЕИ енергия, която да е по-евтина и с по-ниски разходи, ще се възползвам. Тоест, не бива да залагаме всичко на атомната енергия", посъветва съоснователят на CWP.
Експертът е на мнение, че в Европа също трябва да сме наясно какво представлява зелената икономика и какво ни дава тя, защото има много объркване. Твърди се, че тя ни прави неконкурентоспособни, но това не е вярно, категоричен е Енчев и даде за пример, че ръстът на БВП в Европа от зеления преход е около 30%, в Китай - 20%, в САЩ - около 10%. Тоест в Европа е три пъти повече от Съединените щати по този показател и печели много.
Когато избухна войната в Украйна, 20% от енергията в Европа беше отрязана и то стана от днес за утре. Русия просто ни спря притока на енергийни източници. Без ВЕИ в този момент европейската енергийна система нямаше да се справи. Така че и в този смисъл този преход се оказа добър за конкурентоспособността и устойчивостта на Европа, в нашия район, в "Глобалния Юг" също, посочи Енчев.
"В "Глобалния Юг" се инсталират съоръжения за възобновяема енергия не поради Зеления пакт, а защото е по-евтино. Трябва да си дадем сметка, че по-добре трябва да общуваме с населението, защото всичко това е не само полезно за околната среда и са някакви абстрактни цели, които няколко брюкселски бюрократи искат да постигнат. Трябва ясно да кажем, че всичко това е много полезно от гледна точка на икономическите показатели".
Енчев завърши с думите, че за обществото като цяло има фантастична възвращаемост на инвестициите в зелена енергия и трябва да вървим колкото се може по-бързо в тази посока.
Най-голямата и значима конференция за Зелената сделка "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)" е организирана от Dir.bg и 3Е-news. Форумът се проведе от 26 до 28 юни. На конферентните сцени в Sofia Event Center излязоха представители на над 18 държави, като общо над 2500 участници, от които над 750 топ мениджъри, проведоха ключовия разговор за утрешния свят.
Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ACT Commodities, ПроКредит Банк, Visa, European Investment Bank, Електрохолд, Yettel, Артекс Инженеринг АД, ОББ, Аурубис България, Главболгарстрой Холдинг, Българска Фондова Борса, УниКредит Булбанк, Българска банка за развитие, Геотехмин, Енергео, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, ICGB, The Oil and Gas Employers" Federation, Електроенергиен Системен Оператор, Булгартрансгаз, Фонд на фондовете, Български Енергиен Холдинг ЕАД, АЕЦ Козлодуй, Westinghouse, Филип Морис България, БМФ Порт Бургас АД, Информационно обслужване, Българска асоциация "Природен газ", REIB , PCONTRADE, Омега Пауър Груп, PHOTOMATE, OMV Petrom, Българска асоциация по рециклиране, TTS (Transport Trade Services) S.A, Morningside Hill, CWP Global, DEVIN, Smart Energy Trade.
Green Transition 2024 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Вulgаrіа ОN АІR, Investor.bg, Дарик Радио, Darik Business Review, Euroactive, Economic.bg, ESGnews.bg и The Recursive.
НАЙ
Колко внасят и получават държавите от бюджета на ЕС?
ЕК: Разследването на споразуменията с "Боташ" е приключило, няма нарушения
Със заплати от 10 000 лв. магистратите настигат най-високопроизводителните и иновативни сектори
Франция присъедини ядрен реактор към електропреносната си мрежа за пръв път от 25 г.
Колко внасят и получават държавите от бюджета на ЕС?
ЕК: Разследването на споразуменията с "Боташ" е приключило, няма нарушения
Франция присъедини ядрен реактор към електропреносната си мрежа за пръв път от 25 г.
Със заплати от 10 000 лв. магистратите настигат най-високопроизводителните и иновативни сектори