17-11-2017 20-11-2018

Цветарски: България не изпълнява критерия за размера на средногодишната инфлация за еврозоната

Има огромен риск за навлизане в инфлационна спирала, предупреди подуправителят на БНБ Калин Христов

Снимка: БТА

Цветарски: България не изпълнява критерия за размера на средногодишната инфлация за еврозоната

Има огромен риск за навлизане в инфлационна спирала, предупреди подуправителят на БНБ Калин Христов

13:24 | 31 май 2022

| Редактор : Йоана Кръстева

0 832 Снимка: БТА

зЗа съжаление, не само сега, когато идва инфлационната криза, а още от началото на 2020 г. България не изпълнява критерия за размера на средногодишната инфлация за присъединяването ни в еврозоната. Това коментира председателят на Националния статистически институт Сергей Цветарски по време на кръгла маса "Инфлация и икономически растеж. Въвеждане на единната европейска валута в Република България - ползи, предизвикателства и рискове" в Народното събрание, предаде БТА.

Цветарски поясни, че през август месец миналата година на практика сме покривали този критерий - размерът на инфлацията да не надвишава с повече от 1,5 процентни пункта размера на инфлацията на 3-те държави членки с най-добри показатели за годината, предшестваща приемането ни в еврозоната.

Председателят на НСИ посочи, че има забележки към самия критерий, тъй като, по думите му, трите най-добре представящи се страни доста могат да подведат в оценката на този критерий. "И към момента поне 15 страни в ЕС не изпълняват този критерий и са много над него", коментира Цветарски.

През август месец миналата година на практика ние сме покривали този критерий - това не е достатъчно, за да го приемем за изпълнен, така, както е записано в изискванията, че трябва да бъде за годината, предшестваща приемането ни в еврозоната.

Снимка: БТА

По отношение на средногодишната инфлация, той посочи, че се откроява рязко покачване, започващо от септември месец 2021 г. и постепенно ускоряващо се до април месец тази година, когато достига 5,9 на сто.

Лошото е, че всъщност развитието от август месец насам е доста негативно, тоест разликата се увеличава от това, което ние би трябвало да покрием като изискване, коментира председателят на НСИ.

Той посочи, че вносът е по-висок от износа и в крайна сметка води до негативно търговско салдо, което, по думите на Цветарски, през последните месеци от края на миналата година и началото на тази достига едно дъно.

Коефициентът на заетост и коефициентът на безработица показват, че при тях няма отражение от тези кризи - ковид пандемията, войната в Украйна и развитието на инфлацията. Коефициентът на заетост дори нараства в определени периоди в началото на тази година и е сравнително спокоен, добави Цветарски.

Коефициентът на безработица също не се променя драстично - няма отражение върху него и безработицата е на изключително добро ниско равнище. Не се повлиява от кризата от останалите сфери на икономиката, констатира статистикът.

Има огромен риск за навлизане в инфлационна спирала, предупреди от своя страна Калин Христов, подуправител на БНБ по време на форума, посветен на рисковете и ползите от приемането на страната ни в еврозоната.

Христов настоя за таргетирани мерки за най-уязвимите групи в обществото, а не за механично прилагане на антиинфлационни мерки. Трябва да се помага на тези, които са най-уязвими, добави той и уточни, че хората като него нямат нужда от антиинфлационни мерки. По думите му световната история показва, че висока инфлация се спира с положителни реални лихви и рецесия.

Подуправителят на БНБ говори за инфлацията в световен мащаб.

За да дефинираме политики и мерки, ние трябва да разбираме нейната природа, диагнозата на текущата инфлация е, че ние имаме една от най-трудните за контрол, трудна за управление и трудна за потискане инфлация, подобна на тази, която е имало през 70-те години до началото на 80-те години. В глобален мащаб тя е съчетание на два фактора шокове, както ги наричаме - глобални фактори на предлагане /цени, вериги на доставки, увеличаване на разходите/ и глобално свиване на работната сила, изразяващо се в свиване на предлагането на труд и от друга страна - шок на търсенето много силно и неустойчиво надуване на търсенето вследствие на грешна фискална и парична политика в основните икономически зони- САЩ и еврозоната, разясни Христов. Той отбеляза, че до 2030 г. нашата работна сила ще се свие с десет процентни пункта.

В хода на дискусията заместник-председателят на ПГ ДПС Йордан Цонев отбеляза, че в залата са петима бивши министри на финансите, а настоящият го няма. Скандално е, защото цялата тази материя касае най-много него, коментира депутатът.

Ако след влизането ни в еврозоната има инфлация, основният фактор няма да бъде присъединяването към еврото, смята Цветан Симеонов

Ако в България след присъединяването към еврото има инфлация, основният фактор няма да бъде присъединяването към еврото, коментира председателят на Управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов на кръгла маса "Инфлация и икономически растеж. Въвеждане на единната европейска валута в Република България - ползи, предизвикателства и рискове" в Народното събрание.

Снимка: БТА

Той каза, че повече от 25 години следят как върви въвеждането на еврото и миналата година са направили едно проучване, което обаче не са обявили.

Симеонов посочи, че през 2002 г. осем страни са се присъединили към Еврозоната. Нито в една от страните, присъединили се през 2002 г., инфлацията в годината на присъединяването не е била по-висока от годината преди присъединяването, а инфлацията след годината на присъединяването в нито една от страните, които са се присъединили, не е била по-висока от тази в годината на присъединяването, отбеляза той. По думите му, най-голямото притеснение на предприемачите е натискът за увеличение на заплатите.

Това, което трябва да се направи, е една кампания за тези факти, които са се случили след въвеждането на еврото в предишните страни, присъединили се към Еврозоната, и те да станат известни на обществото, смята председателят на БТПП.

Цветан Симеонов коментира, че мерките, които се предприемат от правителството, са доста пестеливи, и например след половин година може да се направи оценка на резултата от действието им. По думите му, мерките би могло да бъдат още по-адекватни, целенасочени и пазарно ориентирани. Според него няма сериозни причини да не се прецизира цената на електричеството и да се дава на субсидирани цени само на онези с ниски доходи, а всички останали да плащат.

Относно електроенергията, председателят на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев коментира, че ЕК е дала възможност тези свръхвисоки цени да бъдат компенсирани, но ние сме се забавили. Другите страни действаха по-бързо и създадоха сигурност, каквато няма при нас, посочи той. Можеше да бъде казано на бизнеса - каквото и да става навън, тъй като атомното гориво е платено за две години напред, въглищата са наши, въздухът, водата и слънцето са безплатни, за вас цената на тока ще бъде 200 лева, коментира Велев. Според него тогава нямало да има тази голяма разлика между средноевропейската и българската инфлация.

В дискусията в парламента се включиха политици, както и представители на академичните среди и на неправителствения сектор. Според доц. Калоян Ганев основният проблем е инфлацията, но нямаме икономическа криза. Трябва да правим политика не като за икономическа криза, а като за инфлационна обстановка, посочи той и отбеляза, че трябва много да се пазим от принос на вътрешните фактори.

Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика, коментира, че увеличаването на минимални работни заплати, пенсии, особено пък възнагражденията на държавни служители и на народни представители, не трябва да продължава по този начин. По думите му, това е автоматично увеличаване на разходите на работодателя за държавна администрация, което е просто неприемливо в тази ситуация. "Политиката, която би трябвало да се следва оттук нататък, е създаване на възможно най-високата предвидимост и на най-дългосрочната стабилност на процесите в икономиката, което означава да не се пипат разходи, да не се помпат възнаграждения, да се продължат всички възможни договори, които действат в икономиката - от концесиите на плажа на Обзор до минните концесии", коментира той.

ИЗБРАНО