Стоян Мавродиев е председател на УС и главен изпълнителен директор на Българската банка за развитие и един от хората, които имат пряко отношение към икономиката на България. Той отговори на въпроси на Дир.бг за ролята на трезора в осигуряване на стабилен икономически ръст през тази и следващите години и за проектите на предприемчиви българи, които се финансират от ББР.

Господин Мавродиев, в началото на годината ББР представи стратегическите си намерения за финансиране на инфраструктурни проекти. Бихте ли казали повече за тази нова роля, която банката може да поеме за реализиране на икономическата стратегия на правителството?

Българската банка за развитие може да изиграе ключова роля за финансиране на инфраструктурата и за подобряване на търговските връзки със съседните ни държави. Преди броени дни бяхме домакини на голям международен форум - "Инфраструктура за растеж", в подкрепа на усилията за икономическа свързаност на Балканите. В навечерието на Срещата на върха ЕС - Западни Балкани в София на 17 май нашата идея е да направим конкретни стъпки по отношение на финансовото обезпечаване на една от целите на Българското председателство - да укрепим връзките между ЕС и Западните Балкани в областта на инфраструктурата и цифровата свързаност. Финансовите институции и по-специално банките за развитие са този фактор, който ще помогне на правителствата от региона да изпълняват успешно стратегиите си - чрез осигуряване на финансиране, гаранции или дялово участие. Европейската комисия го формулира ясно: националните банки за развитие ще бъдат не само са ключов елемент от реализацията на плана "Юнкер", а тяхната роля заедно с тази на Европейската инвестиционна банка предстои да бъде засилена. А инвестициите в инфраструктура са основата за цялостен икономически растеж.

ББР инициира Меморандум за сътрудничество с пет чуждестранни банки. Какви съвместни проекти може да очакваме?

Регионът се развива и ние имаме своята роля да подпомагаме това. ББР подписа Меморандум да си сътрудничи с Хърватската, Унгарската и Македонската банки за развитие, Черноморската банка за търговия и развитие и Международната инвестиционна банка. Заедно започнахме един разговор с продължение - за съвместни проекти за осигуряване на по-добра свързаност на Балканите, за насърчаване на експорта, иновациите и чуждестранното участие в разширяването на инфраструктурата. Ще мобилизираме ресурси от частния и публичния сектор - чрез споделяне и намаляване на рисковете при реализация на стратегическите цели на правителствата и ЕС. Меморандумът за сътрудничество остава отворен и още банки за развитие дадоха заявките си, че ще се включат в това рамково споразумение. Това ни отведе до идеята за създаването на регионален проектен център в София, който да даде тласък не само за България, но и за региона, защото има ресурски, които може да бъдат мообилизирани - и публични, и частни и от европейските фондове. Това беше едно от предложенията, което направи ББР към европейските финансови институции и банките за развитие, гостуващи на форума. С експертна и консултантска помощ центърът може да се превърне в регионална агенция за сътрудничество в областта на инфраструктурата, която да предлага реализация на конкретни проекти.

Българската банка за развитие е партньор на ЕИБ по Плана "Юнкер". Как оценявате възможностите на този източник за финансиране в България и каква е ролята на банките за развитие за по-ефективното структуриране на финансовите инструменти на европейско ниво?

България е сред водещите държави по отношение на проектите, финансирани по плана "Юнкер". Две трети от средствата в този фонд са предназначени за подобряване на инфраструктурата, а също така за подпомагане на малки и средни предприятия, както и на стартиращ бизнес. На форума, организиран от Българската банка за развитие, гостува изпълнителният директор на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) Герасимос Томас, който подчерта съществената роля на банките за развитие за доброто разпределение и усвояване на европейските средства. До 2020 г. трябва да бъдат мобилизирани 300 млрд. евро от ЕФСИ в подкрепа на различни проекти, основно насочени към малките и средните предприятия. ББР ще има ключов принос. Мисията ни е да помогнем да се случат мащабните проекти и смели идеи, от които Балканският регион има нужда. Досега България има 13 проекта, осъществени чрез плана "Юнкер". На трето място сме по усвояване на средства от Инвестиционния план за Европа. Българската банка за развитие ще продължи да се утвърждава като важен партньор в този европейски план и ключово междинно звено по европейските инвестиционни програми. Имаме голям потенциал да разгърнем дейността си в проекти, свързани с инфраструктурата и енергийната ефективност. А също като инициатор на активно сътрудничество между банките за развитие и международните финансови институции. Горд съм, че събрахме в София водещи европейски банкери и финансисти, представители на институции като Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейската асоциация на публичните банки, Инвестиционния план за Европа, Европейската асоциация на дългосрочните инвеститори, Европейската инвестиционна банка, национални и международни банки за развитие, търговски банки, представители на правителствата и посланици от съседните ни държави.

4. Посочете някои от най-интересните креативни проекти на средни и малки български фирми, финансирани от ББР в последно време?

През последните 10 години Българската банка за развитие направи много за развитието на предприемачеството. Мисията ни е да инвестираме в общественото и икономическо развитие на страната, без да целим максимизиране на печалбата. Вярваме, че подкрепата за малкия и средния бизнес би имала огромен икономически ефект за страната. Потвърждават го и данните - в България малките и средните предприятия реализират почти една пета от БВП. Предизвикателствата пред тях са много, но портфейлът на Групата на Българската банка за развитие изобилства от примери на успешни малки и средни компании във всички сфери - иновации, хотелиерство, ресторантьорство, селско стопанство и аквакултури, моден дизайн и много други. Знаете ли например, че само на 45 км от София се отглежда тихоокеанска сьомга? Нестандартната идея се реализира в модерна ферма в самоковското село Горни окол с подкрепата на ББР. Със 100 000 евро кредит от банката започна и производството на български ултра-леки самолети до Горни Лозен. Съдействахме за възраждането на изчезващо родопско село чрез създаването на комплекс "Косовските къщи", привличащ много българи и чужденци. И още стотици интересни и вдъхновяващи истории за успели предприемачи с подкрепата на ББР и нейните дъщерни дружества - Микрофинансиращата институция "Джобс" и Националния гаранционен фонд. Историите са толкова много и мотивиращи, че ги събрахме в книга на успеха. Щастлив съм, че имаме шанса да сбъдваме мечти, като подобряваме достъпа на предприемачите до оборотни средства или инвестиции, подпомагаме излизането им на международните пазари и ставаме част от техния успех.