17-11-2017 20-11-2018

Пеканов: България трябва да се бори да влезе в Еврозоната на 1 януари 2024 г.

Различни сили ще се опитат да спекулират и да саботират процеса, предупреди вицепремиерът по управление на европейските средства

Снимка: БТА

Пеканов: България трябва да се бори да влезе в Еврозоната на 1 януари 2024 г.

16:22 | 24 октомври 2022 | Редактор : Ива Капкова 207 5132 Снимка: БТА

Вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов е категоричен, че страната ни не трябва да отстъпва от вече планираната дата за влизане в Еврозоната и да се бори за това, независимо че различни сили ще се опитат да саботират процеса.

Пътят към Еврозоната

"От началото на мандата ми като служебен вицепремиер последователно защитавам позицията, че България трябва да продължава работата и да се бори да влезе в Еврозоната със зададената към момента целева дата - 1 януари 2024-та година", пише във Фейсбук Пеканов.

Той посочва, че в новия век успешното развитие на страната може да се постигне само в сътрудничество и кооперация с останалите европейски държави.

"Необходимо е да бъдем част от големите съюзи, да имаме възможността да защитаваме своята позиция там и да взимаме решенията, вместо само да прилагаме чужди такива. Да бъдем архитекти на икономическата си политика, вместо само ползватели на такава. В този смисъл членството в Еврозоната трябва да остане стратегическа цел за България", категоричен е той.

И отправя предупреждението, че ще има саботаж по пътя ни към приемането на еврото.

"Живеем в турбулентни времена. Различни сили ще се опитат да спекулират и да саботират процеса. Смятам, че на провелите се преди месец избори българите препотвърдиха желанието ни за по-тясно сближаване и активно участие в европейските процеси", казва Пеканов. Той израозява надеждата, че проевропейските сили в Народното събрание ще реагират своевременно, за да бъдат надмогнати тези спекулации и да се покаже, че мнозинството подкрепя този път на България.

"За една малка отворена икономика, която иначе само се лъкатуши по течението на глобалната икономика, влизането във втората най-използвана валута в света може да служи като котва на стабилността. Това има своите безспорни позитиви, сред които увеличаване на сигурността чрез засилване на надзора, стимулиране на експортните сектори и на туризма, пълен достъп до финансовите пазари и глобалната финансова инфраструктура, отпадане на трансакционните такси, изсветляване на доходите, повишаване на кредитния рейтинг и съответно намаляване на лихвите по държавния дълг", изрежда ползите от влизането ни в Еврозоната вицепремиерът.

"Това не е маловажно, защото има пряко отражение върху държавните ни разходи - милиони левове на година, които плащаме на международните банки в по-високи лихви, могат да се вложат в здравеопазване и образование", допълва Пеканов.

И опонира на скептиците и противниците на присъединяването ни към еврото, като дава приимер с другите европейски държави.

"Чувам призиви да премислим избора си. В основата си тези призиви дълбоко в себе си искат да ни убедят, че Германия, Франция, Испания, Италия, Словакия, Словения - всички те са се объркали, когато са приели общата валута, че тя е грешка и те не знаят какво правят. Сигурен съм, че могат да се намерят мними експерти и публични фигури със спорен авторитет, които да говорят това от сутрин до вечер. Но също така съм сигурен, че мнозинството от българските граждани не вярва в този аргумент", убеден е вицепремиерът.

Той подчертава, че поради тази причина се нуждаем от ясни действия и продължаване на процеса по присъединяване, защото забавянето на процеса на въвеждане на еврото води след себе си големи рискове, особено през следващите години на финансови турболенции и затягане на финансовите условия на глобално ниво.

"Дали Еврозоната е перфектна? Не, не е перфектна. Тя все още не е напълно завършен паричен съюз. От години в академичната среда, и лично аз в експертната ми работа, сме насочили усилия към това общата валута да стане по-силна институционално. Такива стъпки бяха приети в последните две години - както приемането на Механизма за възстановяване и устойчивост, така и неконвенционалните мерки на ЕЦБ за засилване на общите отговори, вместо всяка страна да се оправя сама за себе си. Допълнителната интеграция, структурните промени на Икономическия и паричен съюз и подялбата на рисковете от кризи са ключови стъпки, така че общата валута стана по-силна и по-устойчива. Именно тази подобрена институционална архитектура прави още по-смислено членството на България в Еврозоната", изтъква Пеканов.

И напомня, че страната ни е поела ангажимент за приемане на еврото още с влизането си в Европейския съюз, като изтъква, че последните два редовни кабинета направиха важни стъпки в тази посока, визирайки управлението на ГЕРБ и ПП. Пеканов очертава хронологията на стъпките ни дотук, като посочва, че времето за анализи е било до 2020 година.

"През 2020-та година станахме член на валутния механизъм ERMII, което представлява де факто решението, стартиращо финалния процес. Времето за анализи е било преди това. В Хърватия анализите са направени през 2017-та година и ясно са задали посоката за влизането на страната в ERMII - стъпката, след която логично и неизбежно следва влизането в Еврозоната. Редовният кабинет на премиера Кирил Петков прие Националния план за въвеждане на еврото, който рамкира техническите процеси на подготовка. Получихме положително становище от Икономическия и социален съвет - своеобразния граждански парламент на страната, където са представени работодатели, синдикати и гражданското общество", прави ретроспекция вицепремиерът.

Той е доволен, че "всички социални партньори имат конструктивно и зряло поведение по темата".

"В края на миналата седмица в Аулата на Софийския университет беше представена академична монография от редица български икономисти и представители на катедра "Икономика", която задава пътя на България за членство в Еврозоната, подчертава доминиращите позитиви от влизането и дискутира как да бъдат избегнати или адресирани евентуални рискове пред гражданите. Тук и сега не трябва да позволяваме този процес да спира, особено в една несигурна ситуация в света, в която е от ключово значение да се движим заедно със силните съюзи и да се възползваме от общите решения, вместо да бъдем сами и оставени на приливите и отливите на международните икономически цикли", завършва позицията на Атанас Пеканов.