При настоящите условия, какво очакваме за 2021 г.? Трудността да се дефинира прогноза е разбираема. Най-важният въпрос е какъв би бил профилът на възстановяване на българската и глобалната икономика. Това е заявил по време на осмата годишна конференция "Банките и бизнесът" Калин Христов, подуправител на Българската народна банка, ръководещ управление "Емисионно".
"Някъде до септември тази година преобладаващото разбиране бе, че през 2021 г. ще започне процес на възстановяване. Това очакване обаче не отчиташе допускането за втора или последващи вълни на разпространение на пандемията", обяснил Калин Христов. Той посочил, че сме на етап, в който фактически всички европейски страни имат втора вълна и ограничения на икономическата активност, а при това положение е трудно да се прогнозира, че 2021 г. ще бъде година на бързо възстановяване.
"Регистрирането на ваксини принципно дава надежда, че вирусът може да бъде поставен под контрол и оттам - че може да се избегнат допълнителни ограничения на икономиката. Но и тук има въпросителни. Например не знаем как би се осъществила една широкомащабна ваксинация на населението, нито каква би била склонността на населението да се подложи на ваксинация. Затова е трудно ваксините да ни дадат основа да прогнозираме траектория на бързо възстановяване".
По думите му не бива да се забравят и дълбоките структурни проблеми в европейските икономики и високата задлъжнялост на правителствата, която през настоящата година само се увеличава.
"Нямаме основания да смятаме, че тези структурни проблеми ще изчезват през 2020 г. Напротив, те вероятно се задълбочават и в средносрочен план ще продължат да ограничават икономическото възстановяване", категоричен е подуправителят.
Според него в резултат от пандемията ще има сектори в икономиката, които структурно и дългосрочно ще бъдат засегнати. Това са секторите, свързани с пътувания или предоставяне на услуги на хора в близки пространства и изискващи близък контакт, обяснил Калин Христов.
"Вероятно в тези сектори възстановяването ще става по-бавно и в непълна степен, предвид промяната в потребителските нагласи", допълнил банкерът.
Той напомнил, че България остава с ниска задлъжнялост, независимо от високия бюджетен дефицит, който тази и следващата година ще може да се финансира относително евтино. Така че специално задлъжнялостта на правителството няма да е пречка пред бъдещо възстановяване на българската икономика, казал Калин Христов.
"В банковия сектор е логично да очакваме нарастване на необслужваните кредити. С оглед на високото ниво на капитализация и ликвидност, банковата система ще може да поеме този натиск и ще запази възможността си да кредитира секторите, в които ще има търсене", смята подуправителят.
В последните дни след въвеждането на новите ограничителни мерки в България отново се повдигат въпроси за компенсиращи икономически политики. Коментира се възстановяването на мораториума върху плащанията по банкови кредити. Такава стъпка принципно няма да донесе големи ефекти, тъй като мораториумите са ефективни само като временни мерки. Дългосрочното отлагане на обслужването на кредити не може да бъде инструмент на надзорна политика, тъй като вече може имаме пред себе си перманентно засегнати сектори от икономиката. Такива сектори дългосрочно ще имат проблем с платежоспособността и не става дума за ликвидни проблеми, които да се решават чрез отлагане на кредитни плащания. Ето защо дори ако на европейско ниво насоките за мораториумите на Европейския банков орган бъдат възобновени, те едва ли ще бъдат в посока на много дълги периоди на удължаване.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}