Каква е целта на дигиталното евро?
Дигиталните валути, емитирани от централни банки, целят решаването на два проблема, каза подуправителят на БНБ Калин Христов
Дигиталните валути, емитирани от централни банки, целят решаването на два проблема. Това заяви Калин Христов, подуправител на Българската народна банка, ръководещ управление "Емисионно" пред "BGlobal", съобщиха от Централната банка.
Припомняме, че през октомври т.г. Европейската централна банка (ЕЦБ) започна обществени консултации, които да й помогнат да реши дали да създаде дигитално евро за 19-те страни от европейския валутен клуб.
По думите на подуправителя първият проблем, който ще реши дигиталното евро е класическият с нивото, до което централните банки могат да намаляват лихвените проценти.
"Когато лихвите са отрицателни - в момента лихвеният процент по депозитното улеснение на ЕЦБ, който има основно влияние върху финансовите пазари и икономиката, е на ниво минус 0,5% - се появяват предпочитания спестяванията да се съхраняват под формата на банкноти, където лихвеният процент е нула", обясни Христов. Той допълни, че това намалява ефективността на паричната политика. В сценарий, при който банкнотите се електронизират, на тях също ще може да се налагат отрицателни лихви, добави подуправителят на БНБ.
"Отрицателните лихви на практика се явяват данък върху спестяванията, какъвто не би трябвало да се налага от централните банки, защото в демократичните страни данъци могат да бъдат въвеждани само от парламент, съставен в резултат на избори. Централните банки обаче не разглеждат такава политика като данък, който намалява спестяванията на домакинствата, а като стимул за ограничаване на спестяванията и увеличаване на потреблението и склонността към задлъжняване".
Според подуправителя с други думи, първата цел на дигиталното евро е отрицателните лихви да действат и върху банкнотите, ако хората съхраняват спестяванията си в такава форма.
"Втората цел е, че специално в ЕЦБ и в континентална Европа набира сила притеснението от т.нар. big tech - големите технологични компании, които не са европейски, като Google, Amazon, Facebook и китайските Alibaba и Tencent. Тези компании възнамеряват да въведат собствени валути (stable coins) и ако хората разполагат с частни дигитални пари, с които лесно да осъществяват трансакции помежду си, те биха използвали много по-малко еврото. Което означава, че на глобално ниво ролята на еврото би намалявала", разясни банкерът.
Той добави, че колкото по-малко се използва една валута, толкова по-слабо ефективна е паричната политика на централната банка емитент и толкова по-малко е влиянието ѝ в конкретната икономика.
"Така че и притеснението от емитирането от страна на big tech предизвиква централните банки да направят дигитални пари, които хората да използват вместо парите, създадени от технологичните компании. Целта е да бъде намалена ролята на тези компании в глобалната парична конкуренция", обясни Калин Христов.
Той, напомни, че самият факт, че досега не се позволи на Facebook да започне реализацията на проекта си за валута "Либра", индиректно показва какви са очакваните ефекти. Facebook и неговите приложения (Messanger) имат 2.7 млрд. потребители, а в страните - членки на еврозоната, живеят 335 млн. души. Това показва капацитетът на частни валути, емитирани от big tech компании, да конкурират официалните валути.
"Неслучайно през септември Европейската комисия предложи регулация, свързана с издаването на stable coins. В хоризонт от няколко години може да видим появата на stable coin от някоя голяма технологична компания, което ще ги популяризира в огромен мащаб", допълни подуправителят на Централната банка.