Европейската централна банка (ЕЦБ) остави лихвените проценти без промяна в четвъртък, след като ги беше понижавала осем пъти за една година, предпочитайки да изчака, докато Брюксел и Вашингтон водят преговори по търговски въпроси.

Миналия месец ЕЦБ намали основната си лихва до 2%, което е наполовина спрямо нивото от 4% година по-рано, след като овладя рязкото поскъпване на цените, последвало края на пандемията от COVID-19 и пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. Тъй като инфлацията вече е обратно на целевото ниво от 2% и се очаква да се задържи там, централните банкери решиха в четвъртък да не предприемат нова промяна, точно когато търговските преговори между Европейския съюз и администрацията на Доналд Тръмп навлизат в заключителна фаза, обобщава "Ройтерс"

Управителният съвет на ЕЦБ очерта балансирана картина на икономиката, като отбеляза, че краткосрочната несигурност по отношение на търговията се компенсира от очаквани бъдещи обществени инвестиции.

"Отчасти благодарение на предишните понижения на лихвите от страна на Управителния съвет, икономиката досега показва обща устойчивост в предизвикателна глобална среда", се посочва в изявление на ЕЦБ. "В същото време средата остава изключително несигурна, особено заради търговските спорове."

Докато президентът на ЕЦБ Кристин Лагард и нейните колеги заседаваха късно в сряда, дипломати от ЕС съобщиха, че двете страни са близо до сделка, която ще наложи обща тарифа от 15% върху вноса на стоки от ЕС в САЩ. Това би било приблизително по средата между базовия и най-лошия сценарий за икономиката на еврозоната, представени от ЕЦБ миналия месец, и по-умерено спрямо заплахата на Тръмп за 30% мита.

Прогнозата на ЕЦБ показва, че по-високите мита от САЩ ще доведат до по-нисък икономически растеж, а в зависимост от степента на ответните мерки от страна на ЕС - и до влияние върху инфлацията в еврозоната в средносрочен план.

"Ако двете страни наистина постигнат такава сделка, това би подкрепило нашата прогноза, че икономиката на еврозоната може да започне да се възстановява от четвъртото тримесечие и че ЕЦБ няма да има нужда да понижава лихвите допълнително", коментира икономистът на Berenberg Холгер Шмидинг.

В изявлението си ЕЦБ подчерта, че ще взема решения "от среща на среща... въз основа на оценката на инфлационните перспективи и свързаните с тях рискове".

Паричните пазари обаче все още залагат на още едно понижение на лихвите, най-вероятно до март, тъй като инфлацията се възприема като рисково ниска. Дори базовият сценарий на ЕЦБ от юни, който включва 10% мита от страна на САЩ, предвижда инфлация под 2% в следващите 18 месеца.

"Дори при благоприятен изход (например мита от около 10% от САЩ), все още виждаме възможности за допълнително облекчаване на политиката, тъй като процесът на дезинфлация се разширява", каза икономистът на MUFG за Европа Хенри Кук.

Икономиката на еврозоната показва предпазливи признаци на ускоряване, но растежът остава умерен. Компаниите, макар и оптимистични за бъдещето, съобщават, че започват да усещат натиска от митата върху печалбите си.

Положителна новина е, че търсенето на заеми от страна на банките в еврозоната се увеличава, а политическата несигурност все още не се е превърнала в икономически или пазарен спад.

След кратка разпродажба през април, инвеститорите приеха търговската несигурност относително спокойно, като европейските борсови индекси се доближиха до нови върхове - отчасти и благодарение на новооткрития апетит на Германия за публични разходи.

ИЗБРАНО