Сценарият на Международния валутен фонд не е за твърдо приземяване. Те казват, че има предпоставки за възникване на такова твърдо приземяване, което означава да има рязко забавяне на икономическия растеж и дори да има рецесия. Проблемът е, че миналата година растежът за еврозоната, е бил добър - 2,4%. Такъв растеж не е имало в последните десет години. Това каза Красимир Йорданов, финансов анализатор пред телевизия "Блумбърг".

"Ако има твърдо приземяване, още по-голям дълг, дефицити - затягането би било много по-болезнено за хората, отколкото ако имаме подем. Политическата несигурност по отношение на новото правителство в Италия и други страни, е един от рисковете. Друг риск е затягането на монетарна политиката. Знаете, че ФЕД започна да затяга доста по-бързо, отколкото преди две години. Поради това, че инфлацията там се завръща, имаме завръщане и в еврозоната. Това значи, че ЕЦБ ще започне да затяга и там", каза експертът.

Според него, запазването на политиката на ЕЦБ при всички положения има благоприятно влияние, отколкото ако паричната политика не бе толкова разхлабена. По думите му вече има осезаемо нарастване на инфлацията, поради това, че заетостта се увеличава, безработицата пада и заплатите нарастват. Няма как това нещо да не се отрази на инфлацията и то вече се отразява в някаква степен.

Йорданов добави още, че външните рискове произтичат от евентуалното забавяне на световната икономиката или пък ще са резултат от разразяване на пълномащабни търговски войни.

"Вътрешните рискове, това което виждате от международния валутен фонд - това задлъжняване на еврозоната и тези дисбаланси, които се получават в самата еврозона", смята анализаторът.