17-11-2017 20-11-2018

Банките в капана на кризата: състояние, тенденции, сделки, бъдеще

Консолидацията в сектора ще продължи продължи (макар и с по-бавни темпове) за повече ефективност и оптимизация на ресурсите, смята Силвия Пенева - управляващ съдружник на Делойт България

Снимка: istock by Getty Images

Банките в капана на кризата: състояние, тенденции, сделки, бъдеще

12:45 | 23 март 2021 | Редактор : Виктор Стефанов 2 1240 Снимка: istock by Getty Images

Българският банков сектор отбелязва силен растеж след кризата от 2008 г. по отношение на общите активи. Основният двигател на разширяването през 2019 г. е нарастващият доход на хората, който стимулира търсенето на банкови продукти. Въвеждането на новата международна финансова отчетност по Международни счетоводни стандарти за финансово отчитане (МСФО 9) през 2018 г. води до повишени общи нива на провизии, което потенциално би могло да стимулира продажбите на необслужвани кредити и така да доведе до допълнително подобряване на качеството на активите в сектора.

Това се казва в анализ на Делойт Централна Европа в рамките на третото издание на проучването за сливания и придобивания в банковия сектор в Централна и Източна Европа (ЦИЕ).

По отношение на качеството на активите също се наблюдава подобряваща се тенденция. Въпреки че съотношенията на NPL са все още относително високи в сравнение с други страни от ЦИЕ, те непрекъснато намаляват през последните четири години, като възлизат на 5,3% за ритейл и 6,8% за корпоративния сегмент към края на 2019 г.

Банковият сектор е доминиран от големи дъщерни дружества на европейски банкови групи, притежаващи по-голямата част от общите активи. В резултат на излизането на Банка Пиреос от пазара, а също като се има предвид поглъщането на Société General Expressbank от Банка ДСК банковият сектор в България става все по-концентриран в съответствие със стратегията на регулатора за намаляване на броя на банкови лицензи и подобряване на капиталовата база. Към края на 2019 г. първите 5 банки притежават 61.6% от общите активи.

"Динамиката на развитие на банковите пазари в България и Европа е очевидна. Предвид предизвикателствата, които постави COVID-19, и изменените нужди на клиентите на банките, дигитализацията, бързината на предоставяне на услуги и подобрените им продукти ще бъдат основен двигател на развитието на българските банкови институции. А те няма как да бъдат постигнати без ефективност, оптимизация на ресурсите и икономии от мащаба. В този смисъл консолидацията е път това да се случи, така че тя ще продължи (макар и с по-бавни темпове) през следващите години" - подчертава Силвия Пенева - управляващ съдружник на Делойт България, цитирана в съобщение на компанията.

От 2015 г. до момента има 6 основни трансакции на българския банков пазар. От третото тримесечие на 2019 до момента няма нови сделки по сливания и придобивания, но допълнителна консолидация в сектора се очаква, тъй като концентрацията на българския банков пазар е относително ниска.

"Делойт активно подкрепя клиентите си в процесите по консолидация, но в момента наблюдаваме, че участниците на пазара изчакват да оценят истинските ефекти от кризата с COVID-19 с постепенното прекратяване на мораторните режими. Предстоящият период ще разкрие действителните ефекти от това и се очаква те допълнително да стимулират консолидацията на банковия пазар в България и целия регион на ЦИЕ", коментира Силвия Пенева.

Каква е ситуацията в региона

В анализа се казва, че 2020 година се различава значително от предишните две, тъй като тогава те се радват на добре работещ банков сектор в ЦИЕ с положителна перспектива, подхранван от силни икономически резултати, докато сега банките в региона са изправени пред огромни предизвикателства, породени от глобалната пандемия COVID-19. Истинското отражение на пандемията върху сектора ще може да се види най-ясно от финансовите данни за 2020 г., но няма съмнение, че COVID-19 ще има болезнен отпечатък върху банковите резултати в ЦИЕ.

COVID-19 намери банковия сектор в ЦИЕ в стабилно състояние. Средната капиталова адекватност е 20% през 2019 г., показателите за необслужвани кредити (NPL) са относително ниски, a средната възвръщаемост на капитала (ROE) е 12,7%. В момента обаче тези цифри значително се влошават поради продължаващите турбуленции, които създават сериозни предизвикателства пред банковите ръководства и техните акционери.

В какво състояние е банковият сектор

Банките от ЦИЕ влизат в кризата с COVID-19 със силна капиталова позиция. Коефициентът на капиталова адекватност (CAR) остава стабилен на средно ниво от 20% през 2019 г., увеличавайки се с 0,2% пункта в сравнение с 2018 г.
Средната рентабилност за региона на ЦИЕ е стабилна през 2019 г., тъй като индексът за възвращаемост на капитала (ROE) възлиза на 12,7%, а този за възвращаемост на активите (ROA) на 1,5%. Докато в по-голямата част от анализираните страни коефициентите на рентабилност остават на същото ниво или леко намаляват, екстремно високата възвращаемост на капитала от 33,5%, отчетена в Украйна, повишава средната стойност. Тези високи нива на рентабилност не се очаква да се запазят, тъй като COVID-19 ще окаже сериозен натиск върху тях.
Почти 60% от общите активи на банковия сектор се държат от топ 15 банкови групи в региона. По отношение на активите най-голямата банкова група в региона все още е Erste Group (8,7% пазарен дял в 8 държави), следвана от KBC Group (7,8% пазарен дял в 4 държави) и UniCredit Group (6,5% пазарен дял в 9 държави ). Унгарската OTP Group отбелязва най-висок ръст на банковите активи в ЦИЕ поради експанзивната си стратегия за сливания и придобивания през последните години.
Средният общ коефициент на необслужваните кредити за региона на ЦИЕ е 7,2% през 2019 г., което е с 0,75% пункта по-ниско от този през 2018 г. Икономическата експанзия и непрекъснатите дейности по изчистване на портфейлите на банките, насърчавани от регулаторните органи, са основните причини за подобрените показатели. Като цяло коефициентите на NPL за банковия сектор в ЦИЕ се задържат на исторически ниски нива в края на 2019 г., което поставя регионалния банков сектор в относително благоприятна позиция да се изправи пред икономическите предизвикателства и влошаването на качеството на портфейлите им, предизвикани от пандемията COVID-19.

През последните години започва консолидацията на фрагментирания банков сектор в ЦИЕ. Сключени са редица сделки, като нестратегически играчи от ЦИЕ излизат от пазара или оптимизират позициите си в тандем с основни играчи със силен апетит към придобиване. През 2019 година проучването на Делойт прогнозира, че очакваният икономически спад може да окаже по-голям натиск върху по-малко ефективните банки. 2020 г. обаче не наблюдава икономически спад, а масивна рецесия на гърба на глобална криза.

На фона на такива лоши условия, които тежат много върху рентабилността на банките и капиталовите им позиции, по-малките и по-малко солидни играчи може да не успеят да се справят сами с предизвикателствата. Устойчивостта, икономиите от мащаба и оперативната ефективност ще станат още по-жизненоважни, когато по-големите, по-диверсифицирани банкови групи могат да стигнат до селективно придобиване на други отслабени банки, отбелязва в анализа си Делойт.

ИЗБРАНО