17-11-2017 20-11-2018

България се готви за еврозоната с нов закон за БНБ

Той ще замени валутния борд с еврото

Снимка: БТА

България се готви за еврозоната с нов закон за БНБ

Той ще замени валутния борд с еврото

23:59 | 21 ноември 2023

| Редактор : Лилия Чалева

155 7495 Снимка: БТА

България да излезе от валутния борд от датата, на която се присъедини към еврозоната. Това е записано в новия проектозакон за БНБ, който е внесен за обществено обсъждане до 19 декември. След това министърът на финансите Асен Василев ще внесе проекта в Министерския съвет.

Пътят към Еврозоната

Новият закон за БНБ ще отмени сегашния от 1997 г., който регламентира действащия режим на валутен борд, и ще включи България като една от държавите с право на глас (чрез ротация) при определяне на паричната политика на еврозоната.

Българската централна банка ще загуби част от автономията си, но в същото време ще придобие нов тип правомощия, произтичащи от участието си в Евросистемата. Гуверньорът на БНБ ще участва в определянето на паричната политика на Европейския съюз и ще я представлява както навън, така и пред националните органи.

Според сегашната система има ротация при гласуването в управителния съвет на ЕЦБ, като държавите в първата група (Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия) имат 4 гласа, а тези във втората (всички останали страни от еврозоната, в момента 15) - общо 11 гласа.

И след приемането на еврото управата на БНБ ще се състои от 7 души, сред които управител и трима подуправители (отговарящи за управленията "Емисионно", "Банков надзор" и "Банково"). Останалите трима члена ще останат квота на президента.

Контролът върху търговските банки ще се осъществява не само от БНБ, но и от Европейската централна банка.

Забраняват се опитите за влияние върху работата на централната банка от правителството, пише още в проектозакона, като се забранява членове на политически партии, депутати и общински съветници да бъдат служители на БНБ.

Ако бъде приет, новият закон също ще влезе в сила от датата на приемане на еврото. Правителството се надява това да бъде 1 януари 2025 г.

Какво налага нов Закон за БНБ

Причините, които налагат приемането на нов закон са свързани с констатациите в конвергентните доклади на ЕЦБ и ЕК. Те засягат действащият към момента Закон за БНБ, който не съответства изцяло на европейската правна рамка що се отнася до забраната за парично финансиране, както и по отношение на всички изисквания за правна интеграция на Българската народна банка в Евросистемата.

Забраната за парично финансиране, предвидена в Договора за функционирането на ЕС, се отнася за прякото закупуване на дълг на публичния сектор. По принцип такива покупки на вторичния пазар са допустими.

Според сега действащото българско законодателство Българската народна банка не може да извършва покупки на първични и/или вторични пазари на дългови инструменти, емитирани от българската държава или общините, или от български държавни или общински институции, организации или предприятия от публичния сектор. По тази причина сегашният закон не отговаря на европейската норма.

В действащия закон е записано изключението, което описва обхвата на забраната за кредитиране, която не се отнася за кредитиране на държавни и общински банки, докато при европейското законодателство има забрана за парично финансиране на кредитни институции - публична собственост, които трябва да бъдат третирани по същия начин от националните централни банки като частните кредитни институции.

Управление на резервните активи

В закона се предвижда изрично в какви видове активи и инструменти могат да се инвестират резервите на БНБ. Спрямо действащата рамка се предлага разширяване на оценките за кредитно качество на някои инструменти - вместо инструменти, оценени с двете най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг да се приемат инструменти, оценени с трите най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг.

Целта е да се разширят инвестиционните възможности с добавянето на инструменти, които осигуряват възможност за по-висока доходност при поемане на малко по-висок кредитен риск.

В проекта за нов закон за БНБ се посочва, че след присъединяването на България към Европейския съюз централната банка вече е внесла процент от дела си в записания капитал на ЕЦБ. С влизането в сила на законопроекта, свързано с присъединяването към Евросистемата, централната банка трябва да изплати останалата част от записания си дял в капитала на ЕЦБ.

БНБ ще трябва да довнесе 106,431 млн. евро или 0,9832% от общия записан капитал на ЕЦБ. При внесен до момента капитал в размер на 3,75% от записания дял и при допускане за запазване на дела на БНБ в капитала на ЕЦБ, това определя допълнителна вноска в размер на 102,440 млн. евро.

В проекта е записано, че по отношение на прехвърляне на валутни резерви на БНБ към ЕЦБ, задължение на всяка национална централна банка от Евросистемата е да предоставя на ЕЦБ чуждестранни резервни активи, различни от валутата на държавите-членки, евро, резервни позиции на МВФ и СПТ, като вноските се определят пропорционално на дела на националната централна банка в записания капитал на ЕЦБ.

С влизането в сила на законопроекта, свързано с присъединяването към Евросистемата, БНБ трябва да прехвърли на ЕЦБ чуждестранни резервни активи (в злато или активи, деноминирани в щатски долари и японски йени). По предварителна текуща оценка на БНБ равностойността на международните валутни резерви, които ще бъдат трансферирани към ЕЦБ, възлиза на около 960 млн. евро.

С влизането в сила на законопроекта, свързано с присъединяването към Евросистемата, БНБ ще участва в разпределянето на паричния доход на Евросистемата и в разпределението на печалбата на ЕЦБ, съгласно дяловото участие на БНБ в капитала на ЕЦБ.

Предварителна оценка на въздействието

В мотивите към проекта се посочва, че прилагането на Закона за Българската народна банка, се прави след предварителна оценка на въздействието. Акцентът е върху нововъведенията - уреждане статута на еврото като парична единица, определяне на дизайна на национална страна на разменните евромонети, пускане и изваждане от обращение, замяна, обмяна и възпроизвеждане на евробанкноти и евромонети.

В съответствие с разпоредбите на правото на Европейския съюз Българската народна банка може да емитира евромонети в обращение (разменни), възпоменателни и колекционерски евромонети от благородни метали и мед. Централната банка ще определя дизайна на националната страна на разменните и възпоменателни евромонети, които емитира, както и дизайна, номиналната стойност и техническите характеристики на колекционерските евромонети.

В съответствие с разпоредбите на правото на Европейския съюз Българската народна банка ще осигурява и контролира печатането на евробанкноти и сеченето на разменни, възпоменателни и колекционерски евромонети в страната, както и опазването и съхраняването на непуснати в обращение евробанкноти и евромонети, и опазването и унищожаването на негодни или извадени от обращение евробанкноти и евромонети.

Банков надзор

С приемането на нов Закон за Българската народна банка няма да има промяна в административната тежест по отношение на поднадзорните лица. Не се предвижда въвеждането на нови лицензионни, регистрационни или регулаторни режими.

ЕЦБ отговаря за надзора над определените в България като значими институции във всички аспекти на тяхната дейност, включително дистанционен надзор, инспекции на място, оценка на модели, оценка за надеждност и пригодност на членове на ръководните органи на банките. Директният надзор над останалите банки, класифицирани като по-малко значими институции ще се осъществява от Управление "Банков надзор" на БНБ.

ЕЦБ разполага с определени директни правомощия по отношение на по-малко значимите институции, свързани с процеса на издаване и отнемане на лицензи, оценката на инструментите на регулаторния капитал, консолидацията, надзорната отчетност, одобрения на придобиване на квалифицирани дялови участия в кредитни институции, издаването на общи препоръки, указания и инструкции, планиране и осъществяване на инспекции на място, включително и поемане във всеки един момент на директен надзор над по-малко значимите институции.

Правните актове на ЕЦБ (включително решенията, които засягат банките) вече ще имат пряко действие в България, тъй като страната ще бъде част от еврозоната.

Европейската централна банка ще приема решения, насочени до банките в България, а не инструкции, насочени до Българската народна банка, която от своя страна ще приема необходимите национални административни мерки към банките, доколкото това е конкретна специфика единствено на режима на тясно сътрудничество.

ИЗБРАНО