17-11-2017 20-11-2018

България е в топ 20 на страните с най-малък държавен дълг в света

Това може да се промени, ако правителството реализира плана си за нов дълг от 19.9 млрд. лева за през следващите три години

Снимка: iStock by Getty Images

България е в топ 20 на страните с най-малък държавен дълг в света

12:59 | 16 февруари 2022 | Автор : Георги Вулов, 3е-news.net 180 11409 Снимка: iStock by Getty Images

Може би има някаква връзка между класацията на Световната банка за глобалния световен дълг по държави (общо 195), която отрежда на България място сред 20-те страни с най-малък държавен дълг, и намерението на правителството да запише в бюджета за 2022 година възможност да се пласират на дълговите пазари държавни облигации до 4.3 млрд. лева, според Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г., приложение към мотивите на правителството към законопроекта за държавния бюджет за настоящата година. През следващата 2023 година са планирани още 6.0 млрд. лева и през 2024 г. нови 5.6 млрд. лева.

Така за три години държавният дълг ще бъде увеличен с общо 15.9 млрд. лева и от 25.0% от БВП към 2021 година, колкото го определя Световната банка, ще нарасне в номинално изражение до 47.2 млрд. лева към края на 2024 г. от 31.2 млрд. лв. към 31 декември 2021 година.

В мотивите на правителството е посочено, че през 2021 г. външният държавен дълг възлиза съответно на 22.6 млрд. лв., като се очаква в края на 2022 г. да достигне до 24.2 млрд. лв. Като прибавим към него и вътрешния дълг от 11.3 млрд. лева, общият държавен дълг ще достигне 35.5 млрд. лева и ще достигне над 28% от БВП.

Трябва, обаче, да се уточни, че през 2022 г. се планира поемането на нов държавен дълг от 7.3 млрд. лв., като дългът в обращение, който ще бъде рефинансиран от новия дълг, възлиза на 3.0 млрд. лв. и реално новият общ дълг ще достигне 4.3 млрд. лева.

През 2023-2024 г. се предвижда дългово финансиране на бюджета под формата на ДЦК и/или договаряне на финансиране с държавни заеми по линия на инструменти на ЕС от 9.1 млрд. лв. годишно, при размер на падежиращия дълг в обращение от 3.0 - 3.5 млрд. лв. годишно. Така реалният общ външен и вътрешен дълг за две години ще се увеличи с нови 6.2 млрд. лева през 2023 година и с още 5.6 млрд. лв. през 2024 година.

Ето и основните причини, които посочват авторите на класацията на Световната банка, за да нарасне глобалният световен дълг по държави до 226 трилиона долара по предварителни данни до края на 2021 г. На първо място е COVID-19, тъй като откакто заразата започна разпространението си по света през 2020 г., глобалната икономика беше поставена на изпитание с прекъсвания на веригата за доставки, волатилност на цените на стоките, предизвикателства на пазара на труда и намаляващи доходи от туризъм. Световната банка изчисли, че почти 97 милиона души са изпаднали в крайна бедност в резултат на пандемията.

За да помогнат в тази трудна ситуация, правителствата по света трябваше да увеличат разходите си, за да се справят с по-високите харчове за здравеопазване, безработицата, продоволствената несигурност и да помогнат на бизнеса да оцелее. Държавите поеха нов дълг, за да осигурят финансова подкрепа за тези мерки, което доведе до най-високите нива на глобален дълг от половин век насам.

Съотношение дълг към БВП по държави: Топ 10 на най-задлъжнелите нации

Съотношението дълг към БВП е прост, но важен показател, който сравнява публичния дълг на страната с нейната икономика. Сравнявайки колко дължи дадена страна и колко произвежда за една година, икономистите могат да измерят теоретичната способност на страната да изплати дълга си.

Нека да разгледаме първите 10 държави: Япония, Судан и Гърция оглавяват списъка с най-голямо съотношение на дълг/БВП, доста над 200%, следвани от Еритрея (175%), Кабо Верде (160%) и Италия (154%).

Нивото на дълга на Япония не е изненада за никого. През 2010 г. тя стана първата страна, която достигна съотношение от 200%, а сега е 257%. За да финансира нов дълг, японското правителство издава облигации, които се изкупуват предимно от Японската централна банка.

До края на 2020 г. Банката на Япония притежаваше 45% от непогасения държавен дълг.

Какъв е основният риск от високото съотношение дълг/БВП?

Бързото нарастване на държавния дълг е основна причина за безпокойство. Като цяло, колкото по-високо е съотношението на дълга към БВП на дадена страна, толкова по-голям е шансът страната да не изплати собствената си задлъжнялост, което създава финансова паника на пазарите.

Страните в горната таблица, а и в следващите, следват последователността от общата класация на Световната банка.

Нарастването на държавния дълг притеснява Европейската комисия и Европейската централна банка (EЦБ), тъй като общата задлъжнялост на 27-те страни е доста висока - средно 76% от БВП, като за 7 държави дългът е над 100%. Освен това, общо 19 държави-членки на ЕС са с общ външен и вътрешен дълг над 50% от БВП. Това е притеснително, защото Световната банка публикува проучване, което показва, че страните, които поддържат съотношението дълг/БВП от над 77% дълго време, техните икономики се забавят за продължителен период от време.

Включените в горната таблица 20 страни, вкл. и България (заема почетното 15-то място от общо 195 държави в целия свят), са с най-малък държавен дълг като процент от БВП, и не са заплашени от продължителен период на забавяне на икономическия си растеж. Ако, обаче, плановете на правителството се реализират за нарастване на дълга през следващите три години, има опасност страната ни да излезе от тази група на най-малко задлъжнелите страни и дори да попадне в групата на страните с критичен държавен дълг спрямо БВП и да ограничава разходите си за здравеопазване, образование и социална защита, ако не използва новия си дълг за тези цели. При това положение ще настъпи спираловидно покачване на дълга.

Доклад на Международния валутен фонд (МВФ) показва, че COVID-19 влоши дълговата криза, която назрява след глобалната рецесия през 2008 г., и най-малко 100 държави ще трябва да намалят разходите си за здравеопазване, образование и социална защита. Освен това, 30 страни в развиващия се свят имат високи нива на дългове, което означава, че изпитват големи трудности при неговото обслужване.

Тази криза удря по-силно бедните и средните страни, отколкото богатите. По-богатите страни вземат заеми, за да стартират пакети от фискални стимули, докато страните с ниски и средни доходи не могат да си позволят подобни мерки, което потенциално води до по-широко глобално неравенство.

На Балканския полуостров България е лидер с най-нисък държавен дълг и далеч от средната задлъжнялост сред 12-те страни в региона, която е 69 на сто.

МВФ предупреждава за лихвените проценти

Глобалният дълг достигна 226 трилиона долара до края на 2021 г., което е най-голямото увеличение за една година след Втората световна война.

Заемите от правителствата представляват малко над половината от увеличението от 28 трилиона долара, с което съотношението на глобалния публичен дълг достига рекордните 99% от БВП. С повишаването на лихвените проценти МВФ предупреждават, че те ще намалят въздействието на фискалните разходи и ще доведат до засилване на опасенията за устойчивост на дълга. "Рисковете ще се увеличат, ако глобалните лихвени проценти се повишат по-бързо от очакваното и растежът се забави. Съществено затягане на финансовите условия би засилило натиска върху най-високо задлъжнелите правителства, домакинства и фирми, и перспективите за растеж ще пострадат", предупреждават анализаторите от МВФ.

ИЗБРАНО