В поверителен доклад Международният валутен фонд (МВФ) призовава Централна и Източна Европа незабавно да разгледа възможността да се откаже от националните си валути в полза на еврото, дори и без официално встъпване в еврозоната, пише в. “Файненшъл таймс“, цитиран от БНР. Еврозоната би могла да облекчи правилата за присъединяване, за да могат тези държави да въведат еврото като “неофициални членове“, без да получат места в управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), уточнява МВФ. “За страните от ЕС евроизацията предлага огромни преимущества по отношение на предотвратяването на натрупване на дългове в чуждестранна валута, като премахва несигурността и възстановява доверието.“ “Без евроизацията справянето с дълговете би могло да изисква вътрешни икономии в някои държави“, допълва Фондът. Едностранната евроизация, макар и технически възможна за страни като България, е решение, на което ЕЦБ рязко се противопоставя. Тя се препоръчва периодично у нас, тъй като се смята, че намаляването на валутния риск ще допринесе за снижаване на лихвите. Разкриването на поверителния доклад, подготвен преди около месец, може да предизвика остър дебат за стратегиите за подпомагане на Централна и Източна Европа. Западноевропейските банки рискуват да загубят 160 млрд. д. поради затрудненията на подразделенията си в страните от региона. На този акцент от доклада акцентира БТА. Според изчисленията на анализаторите от МВФ общите задължения на кредитните институции в страните от Източна Европа и Балтийския регион към западните банки са 1,6 трлн. долара. Поради вече отчетените и бъдещите загуби банките в региона може да се нуждаят от капиталови инжекции от 100 млрд. долара. Ако кризата се засили обаче сумата може да достигне 300 млрд. д., отбелязват експертите от фонда. Най-големи кредити спрямо размера на националния брутен вътрешен продукт (БВП) са предоставили на източноевропейските страни австрийските банки, следвани от финансовите институции на Белгия, Швеция, Холандия, Швейцария и Италия. Естония и Латвия са най-уязвимите страни членки на Европейския съюз (ЕС) поради съотношението между външната им задлъжнялост и размера на националния БВП, сочи докладът на МВФ. През 2008 г. МВФ предостави извънредни кредити на Латвия, Унгария и Украйна, като сега преговори за подобни кредитни линии се водят и с Румъния и Турция, припомня изданието