Акциите имат още да поевтиняват, според коефициента q на Тобин, който сравнява пазарната цена на компаниите с възстановителната стойност на съставящите ги части, заявява за "Блумбърг" стратегът на CLSA Ltd Ръсел Непър. Коефициентът, създаден през 1969 г. от нобеловия лауреат Джеймс Тобин, показва, че индексът Standard & Poor’s 500 все още е твърде скъп, съотнесен към стойността на заместващите го активи. При все че понижението му с 39% тази година смъкна цените на фондовия пазар под възстановителната стойност на капитала, историята показва, че съотношението може да падне още с развитието на дефлацията, казва стратегът. Нещо повече, S&P може да падне с още 55% до низини от порядъка на 400 пункта през 2014 г. На дъното ситуацията винаги изглежда ужасяваща, казва Непър, който според „Инститюшънъл Инвестър” е бил най-добър стратег в Азия за 1997-1999 г. При дефлацията цените на активите падат, докато стойността на дълговете се задържа и тогава ценните книжа се сгромолясват, като резултатът винаги е потресаващ, обяснява той. Непър основава своите прогнози както на коефициента q, така и на 10 годишни циклично изгладени стойности на коефициента цена-печалба, друг измерител на дългосрочната стойност. Преди да се стигне най-ниското ниво през 2014 г. е вероятно да видим т. нар. мечо възстановяване (bear market rally – ситуация на кратковременно възстановянане на индексите с 10-20% по време на дълготраен низходящ тренд, бел. ред.) през следващите две години като резултат от действията на централните банки, които ще забавят дефлацията, казва той. Коефициентът q за щатските книжа падна до 0.7 в сравнение с пика си от 2.9, достигнат през 1999 г., като достигането на ниво от 0.3 винаги подсказва край на мечия тренд, казва Непър, който е и автор на „Анатомията на мечката”, изследване за промнята в развитието на бизнес циклите. Коефициентът за щатските книжа се е колебал между 0.3 и 3 през последните 130 години. Когато измерителят надхвърля единица, той подсказва, че пазарът надценява активите на компаниите, докато стойност под 1 означава, че са подценени, тъй като е по-евтино да се купят компании вместо да се създадат на зелена поляна. В края на последните четири мечи пазара в САЩ през 1921, 1932, 1949 и 1982 г., коефициентът пада до 0.3 или по-ниско, а историята обича да се повтаря, допълва стратегът. След дъното през 1982 г. S&P 500 нарасна 14 пъти до средата на 2000 г., когато според Непър е свършил бичият тренд. Но Ендрю Мълиган, шеф на стратегическото звено в Standard Life Investments, казва, че е настроен бичи спрямо щатския пазар засега поради усилията на централната банка да предотврати дефлацията. Мечият тренд ще има болезнена развръзка, но въпросът е колко болезнена, за какъв период и за кои страни, допълва той Заявленията на председателя на Федералния резерв Бен Бернанке, че ще използва количествено разхлабване (на практика става дума за наливане на ликвидност - бел. ред.), за да предотврати дефлацията, ни насочват към покачване на борсите, което може да продължи следващите две години, казва Непър. Чрез количественото разхлабване, средство за първи път приложено от Bank of Japan в период, когато възможностите й за намеса чрез лихвите бяха ограничени, централните банки могат да стимулират инфлацията чрез печатане на пари и да наводнят пазара с кеш, за да окуражат потребителите да харчат. Тези усилия обаче ще се провалят, когато балонизирането на държавния дълг обезцени долара, пропъди инвеститорите от американските активи и доведе индекса Standard & Poor’s 500 до дъно през 2014 г., казва Непър и завършва с предсказанието, че тогава акциите ще бъдат невероятно евтини. Вижте алтернативна прогноза.