Дъното на мечия пазар изисква три неща. Първо, необходимо е наличие на принудени продавачи, за да се натиснат бързо цените надолу. Второ, дъното преподлага да се обърнем към основите на оценяването. Трето, нужен е катализатор , събитие, което, докато всички са мрачни, може евентуално да маркира най-лошия момент на кризата. Всички тези изисквания бяха налични в началото на 2003-а. Пенсионните фондове и застрахователните компания бяха принудени да продават акции поради причини, свързани с платежоспособността. Доходността от дивиденти нарасна рязко от своето жалко ниво по време на дотком бума; във Великобритания тя беше по-висока от доходността на държавните облигации за първи път след края на 50-те години. Накрая, атаката над Ирак, се оказа катализатор, може би поради явното облекчение, че цялата несигурност е била отдалечена. Както си му е редът, акциите рязко поскъпнаха. Имаме правдоподобен повод да кажем, че тези три елемента са налични и сега. Все пак не за акциите, а за корпоративните дългове с инвестиционен рейтинг (най-високите четири степени – например от Ааа до Baa по “Мудис”). Първо, имаме принудени продавачи, особено хедж фондове. Второ, спредовете на държавните облигации изглежда осигуряват възвращаемост, която компенсира на много високо ниво рисковете от неплащане. Трето, колапсът на “Беър Стърнс” би могъл да маркира най-лошия момент от кризата. Настроенията в момента са твърде мрачни, което обикновено е бичи сигнал. Според месечната анкета на фонд мениджърите на Мерил Линч, 42% от тях държат преимуществено кеш, което е рекордно ниво (спрямо септември 2001 г. – бел. ред.). Проблемът с корпоративните дългове е балансът на краткосрочното предлагане и търсене. Може все още да има принудени продавачи, тъй като банките затегнаха кредитирането на хедж фондове и подобни компании и по тази причина може би няма много инвеститори с ефективна възможност да купуват. Но може да се твърди, че изгледите за възстановяване се подобряват. Бързите понижения на лихвите и честите интервенции на паричния пазар от страна на Фед показват, че американската централна банка ще направи всичко, за да вдъхне живот на пазарите. Ако нещата се влошат, тя дори може да прибегне направо към изкупуване на активи. В допълнение, цените на облигациите паднаха толкова много и толкова продължително, че хората започнаха да говорят за възможност за покупки. Групата за управление на активи T. Rowe Price заяви, че сега е времето да се купуват банкови заеми с плаваща лихва, които отбелязаха голям отбив от номиналната им стойност. Barclays Capital твърди, че търговските ипотечни книжа с рейтинг ААА изглеждат атрактивни, тъй като бяха разпродадени. Като доказателство за тези виждания, премиите по облигациите с инвестиционен рейтинг паднаха със 17% от 13 до 19 март, според JPMorgan Chase. Питър Опънхаймер от Goldman Sachs казва, че текущото нивото на спреда по облигациите с инвестиционен рейтинг предполага 9% вероятност за изпадане в неплатежоспособност през следващите пет години. Това е 4.5 пъти повече от максималния процент на неплащане по облигациите с инвестиционен рейтинг. Дори при отчаян пазар, такъв процент оставя широки резерви за грешки. За да се купуват корпоративни дългове сега са необходими здрави нерви и способност да се разграничат оцеляващите компании от жертвите. Предстоят много фалити, специално по високодоходните книжа. Но най-добрите възможности за покупка със сигурност се проявяват, когато всичко изглежда мрачно. Със съкращения