Ханделсблат: Господин професор, според монетарната теория на Милтън Фридмън, активната политика на Федералния резерв на САЩ и пакетът икономически стимули от Щатското правителство са дяволски капан. Солоу: За това има една добра поговорка. Каква е американската дефиниция за „кейнсианец"? Един неокласик, който е в правителството. А сега сериозно: неокласическата теория и почиващата върху нея теория за „реалния бизнес цикъл", която държи отговорни за икономическите колебания технологичните шокове, изхожда от нереалистични предпоставки. В тези модели не се взема под внимание, че има хора с различни, конкуриращи се цели, консуматори, предприемачи, работници. Затова и резултатите и политическите съвети, които се извеждат от неокласическите модели и постоянно настояват за „лесе фер" (от фр. оставете да го направим, още значи свободен пазар, икономическата философия на либерализма - бел. ред.), не са издържани. Какво ще стане, ако се въведат по-реалистични допускания? Тогава трябва да се пресмята при неизменни цени и неизменни работни заплати, с отчитане на пазарната сила и ограничените времеви хоризонти на актьорите. Ако това се направи ще се установи, че паричната и финансовата политика са работещи инструменти за изглаждане на конюнктурата. Тоест Федералният резерв и правителството на САЩ правят необходимо, за да се справят с опасността от рецесия? Федералният резерв прави това, което може да направи. На икономическата програма на правителството, ако трябваше да слагам оценки, бих поставил „две" (бел.ред. добра, съответства на българската „петица"). Бих облагодетелствал повече гражданите с ниски доходи, за които е по-вероятно да изхарчат допълнителния долар, отколкото по-богатите. Например можеше временно в програмите за социални помощи да се раздават повече купони за хранителни стоки. Също така би била смислено удължаване на помощите за безработни. Бихте ли посъветвали Европейската централна банка да последва примера на ФЕД и да намали основните лихви? ЕЦБ има ясно законово поръчение - тя трябва да се грижи изключително за осигуряване на стабилността на ценовите равнища. Федералният резерв за разлика от това може както да държи инфлацията в шах, така и да се грижи за една по-висока заетост. Ако можех да си избирам централна банка, щях да се спра на ФЕД. Понякога едната цел е по-важна, понякога другата. Мисля, че е добре, когато централната банка може да акцентира върху по-спешните в момента проблеми. Доколкото ЕЦБ може да прави това в рамките на своите правомощия, тя също трябва да го прави. Може ли да се размени по-висока инфлация срещу повече заетост? Не, дългосрочно така не става. Не го казвам с удоволствие, тъй като съм макроикономист и не ми е приятно, но вярвам: най-доброто, което една централна банка може да направи и по двете цели, е да поддържа очаквания за трайно ниска инфлация. Банкерите, които работят в централните банки, прекарват живота си в изграждане на авторитет по този въпрос. Въпросът е кога този авторитет се използва. Няма смисъл да се изгражда все повече авторитет, за да може след това - обграден от авторитет - да си отидеш в гроба. От време на време централната банка трябва да каже: „Сега ми вярвайте, че това, което правя, го правя от краткосрочни съображения и моята решителност да браня ценовата стабилност не стои под въпрос". След като вече не се доверявате на неокласическите макроикономически модели, какво ще кажете тогава за неокейнсианските модели на равновесието? Аз харесвам повече неокейнсианските модели, тъй като те възприемат по-сериозно несъвършенството на пазарните процеси. Но и тези модели имат само ограничена приложимост. Мисля, че има ситуации със силни промени в търсенето, напримерно със силно покачване или намаляване на склонността към спестяване. С подобни феномени също и неокейнсианските модели на равновесието трудно се справят. А има ли модели за това? За жалост все още не наистина. През последните години имаше някои усилия да се моделира национална икономика, в която има не само едно стабилно равновесие, към което всичко се стреми, но повече равновесия - някои по-добри, други по-лоши. Но досега това се оказа твърде трудно. Какво означава множество равновесия? Това например означава, че една централна банка, която се грижи за икономическата динамика, може да го направи, без инфлацията да се покачи, според това как се променят очакванията.