Но не за дълго. Икономическите данни в Америка, които показаха слаб трудов пазар и сигнали за рецесия в услугите, подсказват, че тези купувачи може би не са били толкова умни. Само за един ден на 5 февруари S&P 500 загуби две трети от спечеленото през предишната седмица. Не е лесно да се види разликата между истинското дъно и спирането, което осигуряват краткотрайните повишения за наивници. Един подход е да се следят настроенията на пазара. Най-добрата възможност за покупки възниква, когато повечето инвеститори са черногледи. Но настроенията не могат да се измерят по убедителен начин. В края на януари мечките превишаваха биковете с почти 19 процентни пункта, според изследване на Американската асоциация на индивидуалните инвеститори. Но Ричард Бърнстайн от Мерил Линч подчертава, че сега стратезите на Уолстрийт препоръчват много по-голям дял на инвестициите в ценни книжа, отколкото те са правили през 90-те. Общо казано, има две школи по въпроса. Оптимистите твърдят, че акциите не са скъпи от гледна точка на бъдещата възвращаемост и са евтини спрямо държавните книжа. Песимистите смятат, че корпоративните печалби са раздути и има дълъг период на падане, докато икономиката улегне.
Печалбите се влошиха за кратко, но досега почти всички щети от кризата (с изключение на потребителските дълготрайни стоки) засягат финансовия сектор. HSBC изчисли, че щатските нефинансови компании са отбелязали ръст на печалбите с 11% през последните 12 месеца. При прогноза за ръст на печалбите тази година, очакваното кратно цена/печалба на пазара в САЩ е едва 14.
Бедата е в това, че никой не вярва на прогнозите за печалби. Джералд Минак от Морган Стенли подчертава, че общото мнение не е предвиждало спад на печалбите за повече от 20 години. А когато те са падали, мащабът на понижението е бил значителен. Според Ситигруп при американските рецесии след 1970 г. средният спад на глобалните приходи е било около 30%.
Така че може би има повече смисъл да се гледат печалбите в дългосрочен план, или циклично-изгладени. Джеймс Монтие от Сосиете Женерал казва, че кратното цена-печалба, измерено по този начин е 21, над средната от 16 пъти (за периода 1950-2007). Той добавя, че при истински мечи пазар, оценките рядко стигат дъно около средната стойност. Всъщност кратно от десет е преобладавало в най-ниската точка, което подсказва, че американският пазар би паднал още. Тази преценка се оборва от Ян Скот, аналитик в Лемън Брадърс. Той пресмята, че печалбите са едва около 20% над тренда, ето защо, дори ако те паднат към средното ниво, акциите все още биха изглеждали привлекателни.
Но дори правилното интерпретиране на оценките може да не е достатъчно. Крис Уолтин от консултантската фирма “Лонгвю Икономикс” твърди, че няма връзка между оценката на капиталовия пазар, когато започне спадът и последвалите разпродажби. Оценките през 1973 г. бяха с една втора по-ниски от тези, които преобладаваха през 2000 г., но и двете години маркираха началото на спад от около 50%.
Нито пък предвижданията за продължителността и дълбочината на рецесията биха позволили на инвеститорите да прогнозират какви ще бъдат печалбите. Спадът през 2001-2002 г. беше относително мек, но това не попречи на рязкото понижение на корпоративните печалби.
Тази несигурност помага да разберем защо пазарите бяха толкова променливи напоследък. Примамливо е да вярваме, че икономическите и кредитните проблеми са краткосрочни и че Фед ще спаси Уолстрийт, както се е случвало преди. Но всеки път, когато изглежда, че това мнение ще се затвърди, се случва нещо, което кара инвеститорите да се страхуват от една по-зловеща перспектива: че годините на финансиран с дългове растеж са свършили и англо-саксонските икономики са изправени пред безперспективно десетилетие, каквото се случи в Япония през 90-те. Пазарът няма да може да удари дъното, докато тези страхове не избледнеят.
С малки съкращения, заглавие на Дир.Бг