В момента финансовото състояние на държавата е изключително добро и предлаганите промени в данъчното законодателство имат отражение на европейски директиви. Въпросът е дали наистина стремежът на управляващите е да се съобразяват с европейското законодателство, или има и някакви други причини, например решаване на структурни проблеми с фискални средства. Това каза финансистът Юлиан Войнов пред БНР.

Той даде за пример екологичния данък, с който се предлага промяна на облагането на колите в България.

"Огромна част от автопарка в страната е изключително стар и амортизиран, а основната причина за това е финансовото състояние на българина, който, на базата на справката, представена миналата седмица от Министерството на финансите, 95% всъщност получават доходи под 2600 лева, а под 1000 лева са 1,7 милиона души, или 75% от населението. Възниква въпросът дали при тази икономическа ситуация в страната можем да провеждаме някаква политика, насочена за подобряване на икономическото равновесие", посочи финансистът. 

Той припомни, че последният отчетен бюджетен излишък е от порядъка на 2,4 милиарда лева.  

"В края на годината огромна част от това преизпълнение на бюджета ще бъде разпределено по усмотрение на МС, без да минава през одобрението на парламента - така се случва вече трета-четвърта година в държавата. Такива решения, разбира се, са изключително благоприятни за получателите на тези средства - като увеличение на заплатите на държавните служители, на учителите, на пенсиите и така нататък, но въпросът е, че не се минава през стандартната процедура, която е заложена в бюджета, а се вземат ад хок решения", каза още Войнов. 

Според него надали ще се стигне до взимането на нов заем въпреки казаното от министър Бисер Петков, че разходите за пенсии догодина са над 10 милиарда лева и е предвидено увеличение на заплатите в бюджетния сектор. 

Финансистът отчете, че близо половината работещи у нас се осигуряват на минимална заплата, а средната е над 1000 лева.

"Въпросът е, че България има едно от най-високите нива на диспропорция между доходите, които получава най-богатата част от населението и общата маса от хора, които работят в страната. Средното за ЕС такова отношение е 3,6 пъти към 1, докато в България, според Евростат, то е 8 към 1. Тоест, една много малка прослойка от хора получава значително над средното ниво не само в България, но и в ЕС, и когато се усреднят тези доходи, всъщност се получава наистина, че заплащането в страната се увеличава, докато статистиката ясно показва, че огромна част от хората всъщност получава изключително ниски доходи". 

Плащането на ръка може да се случва само в малките бизнеси и обикновено е малка част от сумата, която се получава "на светло", отчете Войнов и допълни, че икономиката у нас "изсветлява".