"Инвеститорите трябва да внимават проектите за възобновяеми енергийни източници, които реализират, да не създават неволно рискове за природата и екосистемите. Правилното проектиране и навременното определяне на въздействието са ефективни инструменти за правилното разполагане на проектите. Затова инвеститорите трябва да избягват райони с висока екологична стойност".

Тази препоръка отправя между другото Международният съюз за защита на природата в доклада си за значението на вятърната енергия за защита на биоразнообразието, като признава, че задоволяването на увеличаващите се енергийни нужди на планетата и справянето с климатичните промени са свързани с реализирането на по-широкомащабни проекти за ВЕИ.

В напълно противоположна на "правилното проектиране" посока се движи Гърция, която си е поставила амбициозна цел за развитие на ВЕИ, като в резултат днес високият инвестиционен интерес за нови проекти и привличането на най-големите компании в сектора в световен мащаб са помрачени от вълната от възражения, която се разпростира във всеки ъгъл на континенталната и островната част на страната.

Динамиката, която придобиват реакциите, като на хорото започнаха да се хващат и общини и области с издаването на отрицателни становища за внесени оценки на въздействието върху околната среда, предизвика сериозно безпокойство от страна на инвеститорите и проблеми за политическото ръководство на министерството на околната среда, а и за самия премиер, който е информиран за ситуацията от самите инвеститори. Показателен е случаят на пряко зависимата от лигнитните въглища област Западна Македония, която поиска спиране на всички процедури по лицензиране и изграждане на проекти за ВЕИ до завършване на специалната кадастрална карта, като постоянно издава отрицателни становища за проекти и подкопава целия план за прекратяване на употребата на лигнитни въглища в района.

Интервенция от премиера поиска с отворено писмо миналия петък Асоциацията на производителите на фотоволтаична енергия, в което се спира на района на град Козани, където, както пише, "реакцията се изразява в пълен отказ на някои областни и общински власти да дадат положително становище за какъвто и за било проект, дори и за онези, които имат единодушно (положително) становище от всички компетентни по закон власти и организации". Асоциацията на производителите на фотоволтаична енергия обвинява също противниците на проектите, че упражняват своеобразен "тормоз" над държавните служители, които спазват стриктно законодателството и дават положителни становища.

За широкото движение срещу ВЕИ вина носи в голяма степен съществуващата институционална рамка, която доведе до безредно даване на разрешения за проекти и създаде фалшива картина по отношение на действителния инвестиционен интерес. Само по време на последните два цикъла в енергийния регулатор бяха подадени искания за около 54 гигавата - мощност, която е около три пъти по-голяма от общата консумация в страната. От тези искания над 30 процента, според оценки на регулатора, се отнасят до припокриващи се терени.

Институционалната рамка не задължава инвеститора на етап сертифициране да внесе документи за собственост или за предоставяне на земя, като в резултат за един и същи терен претенции имат двама или често повече инвеститори. Освен това на този етап не се изисква и сертифициране на финансовата платежоспособност на инвеститора, което привлича инвестиционен интерес със съмнителен потенциал. Министерството на енергетиката, признавайки проблема, се очаква да пристъпи към корекции и по двата въпроса с нормативни промени през април.

Междувременно обаче злото е сторено, както почти открито признава и главният секретар на министерството на енергетиката Александра Сдуку, която обаче смята, че "досега проблемът възниква не защото има проблем някъде в съществуващата рамка, а защото разрешенията се разглеждат на етап екологично лицензиране, а възраженията много често се правят на по-ранни етапи на издаване на разрешенията". Като обяснява възраженията, Сдуку казва пред "Катимерини": "Дори през първия етап (сертифициране на производител) проектите за ВЕИ, за които са внесени искания, се виждат на геоинформационната карта на енергийния регулатор. Образът, който говори повече от всякакви думи, показва една карта на Гърция с ветрогенератори на всеки връх и фотоволтаични централи във всяка равнина. Това е една изкривена картина, която засилва възраженията от местните общности и вреди както на неправомерно лицензираните проекти (които така или иначе ще бъдат прекратени по-нататък), така и главно на законните".

За възстановяване на вярната картина, както подчертава Сдуку, министерството в сътрудничество с енергийния регулатор е започнало проучване, с което на геоинформационната карта да бъдат нанесени забранените зони, несъвместимите зони и задължителните разстояния при разполагането на обектите, според специалния кадастър за ВЕИ. "Така и инвеститорите ще се чувстват по-сигурни, и местните общности ще могат да преценят проектите на основата на информация, която отговаря на действителността", подчертава Сдуку. Същевременно, отбелязва тя, "картата" за това къде се разрешават ВЕИ ще бъде допълнена с включването на горските карти, преразглеждане на специалния кадастър на ВЕИ и изготвянето на местни устройствени планове.

"Само така ще имаме методично и логично вписване и ще избегнем нелогични ситуации - или даже спекулативно поведение - в един от най-динамичните сектори на икономиката", казва тя и успокоително подчертава, че "планинските върхове и равнините няма да се напълнят с ВЕИ, защото за постигането на националните цели (нови мощности от 9 гигавата през 2030 г.) са нужни по-малко от 20 процента от 54-те гигавата, които са внесени".

Превод БТА