Ще запомним началото на 2020-те години не само с пандемията от коронавирус. Неусетно още един факт от последните години оставя сериозен отпечатък върху живота ни: за пръв път в историята ни нещата, произведени от човешката ръка, са повече от живите същества на земното кълбо.

С други думи: пластмасата, къщите, машините и всички останали продукти на човешката цивилизация вече тежат повече, отколкото всички живи същества, растения, гъби и бактерии, взети заедно. А през идните години везните ще продължават да натежават все повече в полза на изкуствените предмети, прогнозират авторите на едно изследване, проведено от израелския научен институт "Вайцман".

Накъде води всичко това? Нагледен пример ни дава пустинята Атакама. В това райско кътче на територията на Чили ден след ден се изхвърлят стари, но и чисто нови дрехи - хиляди тонове конфекция. Повечето от тези дрехи са произведени в Китай, продадени са главно в Европа и Северна Америка, обличани са 1-2 пъти, след което са отишли на боклука.

Как трупат милиардни печалби с "боклуци"

Един от главните играчи на пазара на бързопреходната конфекция, наричана още Fast Fashion (по аналогия с менюто в ресторантите за бързо хранене), е китайският концерн "Shein", който се оценява на близо 30 милиарда долара. Този производител, който стартира като фирма за спортни артикули, днес всекидневно пуска на пазара по 500 нови продукта. Но тази бляскава машина за пари е стъпила върху едно огромно сметище. Срещу концерна редовно се отправят и други обвинения: че безсрамно и без никакви задръжки копира дизайна на други марки и че експлоатира своите работници, които за мизерни възнаграждения блъскат по 75 часа седмично.

Човек се пита: Защо една толкова грозна схема функционира толкова добре? Защо в нея участваме всички ние, макар че само за няколко минути можем съвсем точно да се информираме за опустошителните щети, които нанася на околната среда и на хората въпросната евтина конфекция?

Не, няма нужда да се кълнем никога повече да не купуваме нови дрехи. Достатъчно е да се научим да потребяваме по устойчив начин. Защото в момента сме на път към осъществяването на "най-голямата промяна на индустрията и икономиката за последните 100 години", както се изрази новият германски канцлер Олаф Шолц. Но тази промяна към устойчив начин на живот не може да се осъществи, ако я караме по старому.

Преди 80 години големият германски философ и публицист Валтер Бенямин написа малко преди смъртта си следните пророчески думи: "Катастрофата е, че продължаваме по старому". Според Бенямин, това означава, че ние подменяме бъдещето с онова, което вече съществува. Но защо и до ден-днешен не можем да се измъкнем от този порочен кръг?

Облечете стария си пуловер!

В своята книга "Некролог за самия себе си" социологът Харалд Велцер установява, че в нашата култура просто не съществува концепция за това как да се спрем. Изправени пред такива огромни предизвикателства на съвременността, каквито са климатичните промени и измирането на видовете, ние по рефлекс реагираме единствено с някакви иновации - вместо да преустроим изцяло икономиката и да я вкараме в коловоз, различен от този на непрекъснатия растеж. Защото не даваме никакъв благоприятен принос за климата, когато примерно се откажем от малолитражната бензинова кола и си вземем електрически SUV, който в крайна сметка върви с ток, произведен от въглища. Не, трябва да направим нещо съвсем друго: да караме по-малко автомобил, колкото и това да не се харесва на автомобилните концерни.

Трябва най-сетне да се откажем от "всичко по старому". И днес можем да направим поне първата мъничка стъпка: вместо да си купим ново пуловерче, просто да облечем старото.

Материалът е публикуван в DW