Турската лира продължава да страда от политическото напрежение в страната. Валутата на южната ни съседка отбеляза сериозен спад, след като президента Реджеп Ердоган назначи зет си - Берат Алаирак, като икономически министър на новата си администрация. Това повиши очакванията, че Ердоган ще се опита да засили въздействието си върху икономиката, съобщава Инфосток.

Албаирак, ще е начело на ново министерство на финансите, което ще замени предишното такова на Мехмет Симсек, бивш банкер в Merrill Lynch.

Лирата поевтиня с цели 3.8% след новината - до 4.7488 лири за долар.

Защо поевтинява турската лира?

Инвеститорите се опасяват, че правителството не възнамерява да прекрати стимулите, водещи до сериозен инфлационен натиск и бюджетни дефицити. В допълнение, облекчената парична политика на централната банка е друг фактор, въздействащ върху нивото на инфлация в страната.

Инфлацията в Турция очете рязко повишение през юни, достигайки 15,39%, според данни на Турския статистически институт. Потребителските цени в страната през май регистрираха ръст от 12,15%, което е най-високото им ниво от ноември 2017 г. насам. За сравнение, през април инфлацията беше в размер на 10,85 на сто.

Политическият натиск върху централната банка на Турция, да не повишава лихвите и като цяло вмешателството в политиката на "традиционно независимата" институция, е друг проблем, който се визира от анализаторите.

Ердоган, който се закле като първия изпълнителен президент в Турция в понеделник, заяви през май, че планира да поеме повече контрол върху икономическата политика и централната банка, в новата си роля. Той също така заяви намеренията си да понижи лихвите още, за да подкрепи ръста на икономиката.

Желанието за по-ниски лихви плаши сериозно инвеститорите, защото страната е изправена пред двуцифрена инфлация. А намаляване на лихвите е възможно да доведе до спираловидна инфлация.

Разбира се, поевтиняването на курса на лирата, спрямо останалите основни валути, не е нищо ново за инвеститорите. През 2016-та година, турската лира бе най-поевтинялата валута спрямо долара. През 2017-та година, валутата на Турция продължи да трупа загуби.

Слабостта на икономиката на Турция, също съдейства за слабостта на турската лира. Икономиката на страната отбеляза спад за пръв път от над седем години насам, през изминалата година.

Външните инвестиции и тяхното забавяне, са друг сериозен проблем пред ръста на турската икономика. С тях се финансират дефицитите по текущата сметка, както и бюджетния дефицит. А изтеглянето на инвестиции, следствие на политическата несигурност в страната, води до един "омагьосан кръг".

За първото тримесечие на годината, бюджетният дефицит на Турция възлиза на 5.34 милиарда долара. Справка показва, че за цялата изминала година, страната е привлякла чуждестранни инвестиции в размер на 10.8 милиарда долара, над 7 милиарда от които са били насочени към фондовия пазар в страната.

В допълнение, спада на турската лира инициира така наречения "домино ефект". Спестяващите в турски лири граждани на страната, започват да ги обръщат в други конвертируеми валути, опасяващи се от по-нататъшни загуби за турската лира. И това на практика съдейства за по-нататъшното поевтиняване на турската лира.

Когато към това се прибавят и големите турски компании, които имат кредити в чуждестранни валути, тоест кредитите им започват да стават по-скъпи изразени в местна валута и ситуацията в Турция не изглежда особено добра.

От началото на годината, турската лира е поевтиняла с над 20% спрямо щатския долар, като подобен е магнитута на поевтиняването й и спрямо еврото.