Пазарът на акции в Европа през 2020 г.: В главната роля Covid-19
Българският индекс на „сините чипове“ SOFIX най-вероятно ще бъде сред най-губещите в ЦИЕ
Както във всяко художествено произведение сюжетът се върти от и около главния герой, така и 2020 година ще остане като борсов трилър в историята на европейския пазар на акции с главно действащо, но невидимо и коварно лице на вируса Covid-19.
В хватката на пандемията
След хаотичен старт в началото на пролетта, ограничителните мерки в Европа през второто тримесечие помогнаха за намаляване на заразените с вируса позволиха на страните да отворят икономиките си отново. Тези ограничения, оказа се, бяха премахнати твърде рано и сегашните социални мерки заради втората вълна на пандемията в повечето страни ще бъдат сериозна пречка за възстановяване на икономиките. Но новите ограничения се очаква да въздействат по-слабо върху икономиките от въведените през пролетта. Това, според консултантската компания McKinsey, се дължи на самите фирми, които вече не са изненадани като през пролетта и са готови да противодействат с помощта на правителствените помощи.
Заради налаганите ограничения, не е изненадващо, че фирмите от сектора на услугите, който е един от най-силно засегнатите, вкл. и търговията на дребно (без хранителните стоки), но и индустрията за свободното време и туризма, ресторанти и хотели, както и транспорта, понесоха най-силните удари.
През пролетта Европейската централна банка (ЕЦБ) пристъпи към "печатане на пари", за да стимулира икономиката. Целта беше да се изкупят еврооблигации на стойност 1.35 трлн. евро в подкрепа на икономиките на еврозоната. Заради втората вълна от коронавируса и след наново въведените ограничения през декември, ЕЦБ обеща да купи еврооблигации за още 500 млрд. евро. Изключително евтиното финансиране беше предоставено и на банките, за да продължат да отпускат заеми на предприятия и домакинства. Това, обаче, се оказа прекрасен бумеранг, защото, според анализатори на MarketWatch, част от парите за пандемична подкрепа се изсипаха на фондовите пазари.
Нестабилност и апетит за риск на фондовите пазари
Подобно на американския и азиатския фондови пазари, европейският се срина през март и април и до края на годината остана повече от всякога уязвим от лошите новини, но и бързо отърсващ се от тях, особено след като започнаха да се появяват обнадеждаващи информации за ваксините.
От дъното на 18 март, когато общият европейски индекс Stoxx Europe 600, в който са включени акциите на 600-те най-големи компании в Европа, се срина до 268.57 пункта (-33.37%) от началото на годината, за да се повиши до 398.58 пункта към 30 декември, с което успя да изтрие загубите, като нарасна с 48.42%. От началото на годината Stoxx 600 все още е на загуба с 4.72% (от 418.33 пункта от 2 януари).
На европейския фондов пазар се наблюдават и големи различия между отделните национални фондови борси. До голяма степен то е свързано с това как различните икономики се справят с вирусната криза.
Например Дания, където случаите на заразени са относително по-малко, фондовият пазар е нараснал с 37.9% от началото на годината. Други пазари в Северна Европа, като Холандия и Швеция, също са се справили добре и отчитат повишение от началото на годината съответно с 28.7% и 26.5 на сто.
При петте големи пазара (германския, френския, италианския, испанския и британския) ситуацията е по-различна. Основният индекс на фондовата борса във Франкфурт DAX все още е на загуба от началото на годината с 1.24%, но вече е със значителен ръст от 56.6% спрямо годишното дъно, което удари борсата във Франкфурт на 18 март.
Измерителят на "сините чипове" на борсата в Париж САС 40 е на плюс спрямо срива на 18 март с 49.45%, но е все още на минус от началото на годината (-7.11%). Основният индекс на борсата в Милано FTSE MIB също е на плюс само спрямо сгромолясването на 18 март с 29.95%, но е на минус от началото на годината (-13.17%). Испанският бенчмарк IBEX 35 на борсата в Мадрид също все още не е изтрил загубите от началото на годината (-15.67%) и от годишния пик на 20 февруари (-17.67%). И британският измерител на "сините чипове" FTSE 100 е с повишение само спрямо най-големия годишен спад, достигнат на 18 март (+29.95%), докато спрямо началото на годината и годишния връх на 20 февруари е с понижение съответно от 13.17% и 12.37 на сто.
Истинският негативен рекордьор обаче е източноевропейският пазар. Московската фондова борса е отчела спад от началото на пандемията до 15 декември със 17.3%, като най-голям е бил сривът през септември и октомври, когато има стремително покачване на заболелите от коронавируса. Борсите във Варшава, Прага и Виена също са в незавидна ситуация.
Къде е SOFIX
За разлика от повечето борси не само в Западна Европа, но и от повечето фондови пазари в Централна и Източна Европа, българският индекс на "сините чипове" SOFIX завършва годината с едно от големите понижение от над 21% за региона, тъй като към 30 декември основният измерител на Българската фондова борса (БФБ) е на минус 21.37% спрямо предходната 2019 година, когато бе отчетен близо пет пъти по-малък спад (-4.62%).
Спрямо годишния пик от 20 януари, когато SOFIX отчете нарастване до 583.73 пункта, българският бенчмарк е на още по-голяма загуба (-23.72%). Само спрямо годишното дъно, 18 март, достигнато два работни дни след като беше обявено на 13 март извънредното положение заради пандемията, SOFIX е на плюс с 10.10%.
Върхове и спадове на акциите
Акциите на компаниите от някои сектори в Европа се справиха по-добре от други, като се отчитаха както месечни и годишни върхова, така и спадове. Въпреки трудностите, петролните и газовите компании се възстановиха от удара на променливите цени на петрола. На търговските банки и други финансови институции също не им беше лесно поради притесненията относно способността им да се справят без достатъчно подкрепа от ключови играчи като централните банки. Въпреки това, станахме свидетели на възстановяване в този сектор през ноември, след като дойдоха новините за успешни ваксини срещу коронавируса.
Тази година фармацевтичните компании логично са сред най-ухажваните от инвеститорите, тъй като търсенето на лекарства остава стабилно, а новините около откриването на ваксини срещу Covid-19 от края на лятото кара пазарните участници да наддават или да продават техни активи, според ситуацията.
Желанието за инвестиране към тези компании се повиши през септември, когато стана ясно, че Европейската комисия ще подпомогне европейските компании британската AstraZeneca, френската Sanofi-GSK, нидерландската Janssen Pharmaceutica, германската BioNTech, която работи с американската Pfizer, и френската CureVac, за да произведат ваксини. По-късно ЕК сключи договори за доставки с шест компании, вкл. и американската Moderna, които позволяват на държавите членки да закупят ваксини в момента, когато те получат положителна оценка от Европейската агенция по лекарствата.
Най-показателния пример за това как влияят добрите и лошите новини върху инвеститорските настроения са акциите на AstraZeneka, която разработва с екип от Оксфордския университет ваксина. След новината за първите успешни тестове на 20 юли, цената на акциите на борсата в Лондон скочи с 21% до 9300 паунда за една акция. Най-големият срив е отчетен на 16 март, когато за пръв път Световната здравна организация обяви заразата за пандемия.
Секторът на комуналните услуги се задържа на повърхността, както обичайно се случва при него по време на кризи като сегашната, която от здравна прерасна в икономическа. Акциите на повечето технологични компании се повишиха, тъй като заради пандемията хората потърсиха нови начини за пазаруване, разплащания, комуникация и забавление.
Европа увеличи обемите на IPO, пандемията и Brexit не им попречиха
Другият важен фактор, който определя здравето и показва каква е степента на доверие на инвеститорите към фондовия пазар, е първичното публично предлагане (IPO) на акции, което се развиваше във възходяща динамика през отминаващата година.
Като цяло по време на пандемията европейските борси превишиха показателите от 2019 г. както по отношение на броя на IPO, така и по отношение на набраните средства (обемите). Според Bloomberg, в Европа през 2020 година са реализирани 160 IPO (към 10 декември) на обща стойност 28.3 млрд. долара. Миналата година са проведени 136 предлагания, по време на които компаниите са привлекли 26.7 млрд. долара.
На Лондонската борса се падат повече от една трета от набраните средства от IPO в Европа: 32 позиции, с които са събрани 11.3 млрд. долара. Наред с британските, на пазара на акции в Лонден се представиха и чуждестранни компании - казахстанската банка Kaspi.kz и китайски компании за 2 общо 2 млрд. долара.
По думите на Чарли Уокър, мениджър на първичния пазар и фиксиран доход на Лондонската фондова борса, през 2021 г. се очаква по-голям брой IPO на компании от Великобритания. Въпреки Brexit и спада на борсовите индекси, интересът към пласирането на акции на борсата в страната не намалява. Първите IPO, които се очакват в началото на следващата година на Лондонската фондова борса са компанията за доставка на храна Deliveroo и за киберсигурност Darktrace.
Норвегия е лидер по брой предлагания
Борсата в Осло е начело по брой IPO в Европа - 37 през 2020 г. Това е шест пъти повече, отколкото през 2019 г. На трето място по този показател е Швеция. На борсата в Стокхолм беше домакин на 29 IPO, които събраха общо 2.6 млрд. долара.
В същото време някои държави, заради пандемията, показаха значителен спад в броя на публичните предлагания. В Италия пазарът се сви до 745 милиона долара, което е близо 4 пъти по-малко в сравнение с 35 IPO за 2.9 млрд. долара през 2019 г. На борсата във Франкфурт от IPO бяха привлечени 1.3 млрд. долара, а в Париж по-малко от 600 млн. долара, в сравнение с 3.2 млрд. долара през 2019 година. Вече е ясно, че IPO планират френският доставчик на интернет услуги OVH, фармацевтичната компания Sanofi и енеригйната Energetic Engie.
Настоящата година е рекордна по привлечени средства от IPO и на пазарите в Северна Америка и Азиатско-тихоокеанския регион. По данни на Bloomberg, на "Уолстрийт" са реализирани 479 IPO и са привлечени 173 млрд. долара. На пазарите на акции в Азия и Тихоокеанския регион са осъществени 885 IPO за 134 млрд. долара.
Затова и прогнозите са много обнадеждаващи. От JPMorgan Chase & Co. очакват обемът на IPO през следващата година до достигне 1.1 трилиона долара.
Скромен, но все пак принос на БФБ
В началото на 2020 г. на Българската фондова борса (БФБ) бе листната технологичната компания "Телелинк Бизнес Сървисис Груп", която по време на IPO-то успя да привлече повече от 300 нови акционери, които имат към 30 декември доходност от 60.53%, при пазарна капитализация от 152 500 000 лева и последна цена от 12.200 лв./акция.
В края на април, дебют с IPO направи Илевън Кепитъл, специализирано в рискови инвестиции, и набра 2 301 528 лева, разпределени в съответния брой акции, всяка с номинална стойност 1 (един) лев. Към 30 декември пазарната капитализация е 15 650 390 лева, при последна цена от 6.800 лв./акция.
През 2020 г. технологичната компания Алтерко увеличи капитала си чрез две допълнения към проспекта за IPO, като набра общо 10.8 млн. лева, и достигната в края на годината пазарна капитализация от 124 199 993 лева при емитирани 17 999 999 акции, при последна цена от 6.900 лв./акция.
Засега е известно, че на борсата на 21 януари ще дебютира технологичната компания Биодит, при това на новия пазар за растеж на малки и средни предприятия BEAM. Ще бъдат предложени 1 000 000 акции с номинал 1 лев.
Какво да очакваме през 2021 година?
Занапред колебанията на пазара и несигурността вероятно ще продължат, особено при сегашното развитие на пандемията. Скоростта, с която ваксинациите ще бъдат направени в цяла Европа, ще изиграе ключова роля за напредъка на възстановяването. Стабилизирането на икономиките ще отнеме известно време не само в Европа, но и в света. В крайна сметка това трябва да доведе до по-стабилна възвръщане на местното търсене и покачване на потребителските разходи, което трябва да донесе печалби на компаниите и респективно да повиши капитализацията на фондовия пазар.
Пригответе се за 2021 г. като за "годината на V" (от англ. volatility - бел. авт.), казва Винсент Делуар, глобален макростратег от групата за финансови услуги StoneX. Той предупреждава за брутални първите три месеца на годината, прогнозирайки рекорден брой заразени и смъртни случаи и ограничителни мерки срещу COVID-19 от двете страни на Атлантическия океан. Делуар вижда мрачни икономически данни за декември и януари, които предизвикват разпродажба на големите циклични активи от злато и мед и бързи действия от страна на централните банки да предотвратят дефлацията.
Но след това през второто тримесечие идва облекчение, тъй като ваксините отприщват подтиснатото търсене, и възстановяване на нарушените вериги на доставки, от което следват: повишено търсенето първо на стоки от първа необходимост, разходите за обслужване на дълговете ще останат ниски, заради замразяване на лихвите, и огромни съкращения на разходите, които ще направят компаниите, за да компенсират загубите от 2020 година.
В резултат на всички това, доходността на европейските акции за 2021 г. се очаква да бъде над средното за последните 10 години, поради което на него ще се изливат все повече свободни пари. Няма да липсват и изненади, още повече, че ЕЦБ заля със студен душ оптимизма, като намали прогнозите си за икономически растеж до 2021 г. за еврозоната до 3.9%, в сравнение с прогнозата за ръст от 5%, направена през септември.
Така че борсовият трилър ще продължи и догодина, макар и не с толкова драматични обрати.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}