Онлайн търговията B2C (бизнес към крайни потребители) в България нараства до 664 млн. евро през 2018 г. (фиг.1), констатира Европейският доклад за електронна търговия 2018, представен от eCommerce Europe, EuroCommerce и еCommerce Foundation в Брюксел. Ръстът на пазара за 2018 г. спрямо 2017 г. достига 30%. За сравнение, през 2017 г. обемът на B2C онлайн търговията е 511 млн. евро с ръст от 22 % спрямо 2016 г. Това се казва в анализ на сектора, публикуван от Българска стопанска камара.

Електронната търговия и дигитализацията на търговията на дребно и на едро променят основно сектора, създавайки нови бизнес възможности и модели, нови работни места и нови форми на взаимодействие с потребителите.

Много повече потребители пазаруват онлайн и все повече търговци на дребно продават онлайн. Най-важното - двете комбинират онлайн и офлайн пазаруването безпроблемно и правят целия процес още по-прозрачен, явен и сигурен за потребителя.

България се нуждае от политики, които да насърчават това развитие и да позволят на потребителите и търговците да се възползват максимално и от потенциала на Европейския пазар на 500 милиона европейци. България е напълно конкуретно способна за електронна търговия към европейските потребители, като браншът трябва да извърви пътя, за да постигне подходящата среда за развитие и диалога с институциите. Европейският потребител отдавна е възприел онлайн потреблението в бита си и се доверява информирано, получавайки всички облаги от дистанционното пазаруване.

Докладът за електронна търговия 2018 разкрива предизвикателствата, с които европейските потребители все още се сблъскват, когато пазаруват онлайн. Сред основните потребителски желания за подобрение в развитите европейски държави са скоростта на доставка (17% от онлайн купувачите) и техническите повреди (13% от онлайн купувачите). За сравнение, в България 6.9% от онлайн купувачите споделят, че времето за доставка може да е по-бързо и 1.9% докладват за техническа грешка в даден уеб сайт.

Според данните, удовлетвореността на онлайн потребителите в България е изключително висока. Само 0.002% от онлайн купувачите са подали сигнали в Комисията за защита на потребителите за периода януари-септември 2018 г., при отчетен ръст от над 30% на поръчките онлайн за първите 9 месеца на годината спрямо същия период на предходната година. При реален брой поръчки малко над 2 500 000, това са около 50 жалби на потребители. В това отношение българският онлайн купувач се нарежда сред най-удовлетворените от гледна точка на сигурност и комуникативност в процесите при онлайн пазаруване.

По данни от КЗП, с около 20% повече са жалбите срещу онлайн търговци за деветте месеца на тази година спрямо същия период на миналата. При ръст на пазара през 2018 от 30% спрямо 2017 на практика това означава спад на броя жалби към всички онлайн поръчки през първите 9 месеца на 2018 г.

Потребителят/клиентът и търговецът са едно цяло в единна екосистема. Ние имаме едни и същи интереси - целта ни е да предоставим/получим максимално качествена услуга, при максимално добри условия, сигурност, с гаранция и при добро обслужване. Обратното означава само едно - пазарен крах на всеки дръзнал да наруши баланса в тази крехка система.

Над 1 250 000 са онлайн купувачите в България през първите 9 месеца на годината. Големият брой поръчки от онлайн потребителите по всяко време на денонощието демонстрира нагледно предимствата на онлайн търговията - 24-часов достъп до предложенията, бързо и лесно разглеждане на оферти, което спестява време и пари, удобство да пазарува,т независимо от това къде се намират, стига да имат достъп до Интернет, от всяко устройство - компютър, таблет, мобилен телефон, от сайт, платформа или от мобилно приложение.

Онлайн пазаруването предоставя възможността на потребителите да пазаруват по всяко време, бързо и лесно, при това изключително сигурно и им предоставя повече права, като например да върнат поръчката в срок до 14 дни от нейното получаване, без да посочват причина, и да им бъдат възстановени парите по начина, по който са платени, в 14 дневен срок, без въпроси от страна на търговеца в случай на упражняване правото на отказ.