Точно преди година биткойнът, най-старата и най-популярна криптовалута, се търгуваше между 8800 и 10 600 долара, а в началото на 2021-а започна да бележи рекорд след рекорд, да преодолява праг след праг, докато на 17 февруари не прехвърли за първи път 52 000 долара (над 84 000 лева). Така, от началото на годината дигиталната валута, която накара мнозина да се усъмнят в спекулативен балон при предишните й максимуми през 2017-а, повиши стойността си с близо 80 на сто. Спрямо март 2020-а, когато при избухването на пандемията се срина до около 4000 долара, цената скочи с космическите 1300 процента, макар според Джей Пи Морган (JPMorgan) да е неустойчива.

Този път двигател стана изкупуването предимно от институционални инвеститори, вероятно отърсили се от страховете от налагане на регулаторни мерки. Някои замениха златото с този сравнително нов неофициален актив, а други търсят печалби при очаквано бъдещо поскъпване. Интересът към електронната валута се засили и заради пандемията и свързаното с нея рязко нарастване на държавните дългове.

Два основни фактора тласнаха осезаемо нагоре биткойна през последните две-три седмици: основателят на Тесла (Tesla) Илон Мъск прибави таг "#bitcoin" в профила си в Туитър, а десет дни по-късно американската компания за електромобили оповести инвестиция от 1,5 милиарда долара в криптовалутата. Това беше ясен сигнал за инвеститорите, че криптовалутата ще стане основен клас активи и за корпорациите, и за мениджърите на пари.

Само че, като всяко парично средство, и биткойнът е ограничен ресурс. Има максимум 21 милиона цифрови монети, повечето от които вече са добити (като възнаграждение за извършена изчислителна работа по криптиране). Всеки биткойн може да се дели на 100 милиона единици "сатоши" (на името на митичния създател на концепцията Сатоши Накамото).

Биткойните се съхраняват в "дигитален портфейл", който е подсигурен чрез шифриране. За разкодиране и отваряне на портфейла е нужна парола. Без нея потребителят няма достъп до дигиталните пари. Разплащанията стават чрез приложение на смартфона или програма на компютъра. За биткойна няма граници и празници. Таксата е символична (според бързината на потвърждение на трансакцията), става без посредник и удостоверяване на самоличността, без опасност за злоупотреба с лични данни.

До голяма степен анонимният характер на биткойна обаче засили опасенията, че той може да бъде използван за пране на пари и други нелегални дейности. Именно това подтикна президентката на Европейската централна банка Кристин Лагард да призове в средата на миналия месец търговията с биткойни да бъде регулирана в световен мащаб. Новият американски министър на финансите г-жа Джанет Йелън също се обяви за по-щателен надзор на криптовалутите. Централни банкери като британския Андрю Бейли отхвърлиха идеята биткойнът да се разглежда като същинска валута или дори като "дигитално злато" за съхранение на богатство. Регулаторите се страхуват да не загубят контрол над децентрализираната глобална система от дигитални валути.

Цифровата монета има и друга страна. В средата на януари британски медии съобщиха, че жител на град Нюпорт в Уелс, който случайно изхвърлил твърд диск със 7500 биткойна (близо 300 милиона долара по тогавашния курс), иска да го намери в градското сметище и да предостави 25 на сто от стойността на местния фонд за борба с коронавируса.

Джак Дорси, основателят на Туитър, и рапърът Джей Зи пък създадоха миналата седмица фонд за финансиране на развитието на биткойна като валута на интернета. Двамата ще дарят 500 биткойна (около 24 милиона долара по тогавашния курс) на новия фонд БиТръст (Btrust), за да се финансират проекти, свързани с тази валута, най-напред в Африка и Индия.

Тъй като биткойнът не се управлява централно, а това е и една от притегателните му сили, няма систематизирана информация за търговците и учрежденията, които го признават. Те обаче все повече се множат.

Ето и най-пресните примери, включващи предимно банкови и финансови компании. Миналата седмица Тесла обяви, че вече ще приема биткойни за разплащане. Банк ъв Ню Йорк Мелън (Bank of New York Mellon), най-старата банка на Уолстрийт, пък създаде ново подразделение, което да помага на клиентите й да държат, прехвърлят и емитират дигитални активи. Джей Пи Морган (JPMorgan) и Морган Стенли (Morgan Stanley) също са хвърлили око на биткойна. По-рано най-голямата в света компания за управление на активи БлекРок (BlackRock) разреши на два от фондовете си да работят с фючърси на биткойни. Платежната платформа ПейПал (PayPal) позволи на клиентите си да купуват, държат и продават криптовалута директно. Американският град Маями пък се стреми да разреши използването на биткойна за заплащане на работници, както и за такси и данъци. Мастъркард (Mastercard) се готви да даде зелена светлина на криптовалутата в своята обширна мрежа.

Освен това масов достъп от години е осигурен чрез автомати за биткойни, каквито се срещат и в някои търговски центрове в България.

На фона на все по-голямата популярност на криптовалутите, начело с биткойна и етериума, нараства и натискът върху водещите централни банки в света да продължат с плановете си да емитират дигитални пари и да отблъснат заплахите от частния сектор за традиционните пари.

Битката за надмощие между нерегулираните и регулираните дигитални валути тепърва предстои.

Източник: БТА