Когато преди 10 години кандидатства за работа в Lidl за касиер-продавач, Светла е на 47 години. Зад гърба си има музикално образование и 16 години работа в танцувален ансамбъл за песни и танци.

"Дълго време си търсех работа. Като разбираха на колко съм години и не искаха да ме вземат", разказва тя. Възможността обаче й се усмихва в Lidl. "Бях много благодарна, че ме оцениха не по годините, а като човек. Затова исках да докажа, че не са сгрешили", казва тя.

Следващите 10 години доказват не само на нея, но и на Lidl, че нито един от тях не е сгрешил в избора си. Затова и когато идва извънредното положение и много хора остават без работа, изграденото с времето доверие й дава спокойствие, че не трябва да се притеснява.

По време на кризата тя и екипът на филиала "са оборудвани" с всичко най-важно - маски, ръкавици, дезинфектанти и т.н. Това, което я мотивира най-силно в този момент, се оказва думата "благодаря".

"Още в първите дни всички ние получихме благодарствено писмо от ръководството на компанията. Беше ми толкова хубаво, докато го четох. Виждаш, че оценяват труда ти и това те кара да се чувстваш удовлетворен", разказва тя.

Спомня си и как, докато била на каса и обслужвала младо момиче, то се обърнало към нея с думите: "Благодаря ви, че работите и че ви има".

Именно тези малки на пръв поглед жестове й показват колко много всъщност хората разчитат на тях и й дава сигурност и спокойствие.

"Получихме и допълнителен бонус за усилията си. Беше изненада за нас, но и изключително мило да видиш, че компанията мисли и се грижи за теб в този момент", добавя тя.

Коронавирусът обаче я убеждава в нещо, което тя отдавна знае - компанията прави много за служителите си, дава ни всичко възможно - от нас се очаква просто да си вършим съвестно работата.

"Понякога е изморително и сме като многоръкия Шива. Но има динамика, разнообразие, никога не е скучно и най-важното - тук се чувствам сигурна", допълва тя.

Освен че изцяло преобръща живота ни, COVID-19 отлага и важно за нея пътуване - на 25 април трябвало със съпруга си да гостуват на сина им за една седмица в Ню Йорк.

"Това щеше да бъде второто ни пътуване дотам", разказва Светла.

Първият път обиколили всички известни забележителности. "Никога не съм и мечтала да отида в Ню Йорк. За мен беше като сън - да се разхождам по 5-то авеню и да пия кафе в този град", спомня си тя.

Въпреки това обаче Ню Йорк не се превръща в любимия град. "Не ми допадна, защото е огромен, навсякъде само бетон и високи сгради", казва Светла.

Пълна противоположност на слънчева Барселона, с която Светла също има специална връзка - именно там живеят дъщеря й и двамата й внука. Кога ще успее да ги види отново, не знае и не крои планове. "Да съм жива и здрава, ще дойде моментът и за това", казва тя.

Дотогава обещава да поддържа бодър дух с помощта на работата и колегите си. "Винаги съм работила с млади хора, които са на възрастта на моите деца. Може би затова се чувствам не на 57, а на 37 години", споделя още Светла.

Затова и когато с екипа се събират извън работа, тя е първата, която открива дансинга и хвърля ръкавицата към младите с думите: "Сега ще ви покажа как да се забавлявате!".

Рекламна публикация