Български текстилен отпадък замества частично дървото в мебелите и хартията в стенни плоскости. Ноу-хауто е на еколога инж. Евгения Андреевска. Ръководено от нея дружество е защитило пред българското и европейско патентни ведомства три полезни модела за производство на плочи от дървесни и текстилни частици, на строителни плоскости и на стъклени плочи.

Досега не са прилагани технологии за повторно използване на деструктурирани текстилни отпадъци в производството на мебелни и интериорни плоскости, нито на отпадъка от плоско стъкло в екстериорна и интериорна настилка, коментира пред БТА Андреевска.

ПРЕЧКАТА ТЕКСТИЛЕН ОСТАТЪК

От текстилните отпадъци обикновено се прави вата за пълнеж в автомобилни врати, възглавници и др. Ватата не може да се смеси с друг материал, защото не се получава хомогенна смес, обясни Андреевска. Значителна част от текстилните отпадъци отиват направо в кофите за боклук, а оттам в общинските и регионални депа. Оказва се обаче, че текстилът е голям проблем за работата на инсталациите за предварително третиране на смесените битови отпадъци - засяда между валовете, пречи на ситата да пресеят нормално отпадъка.

Преодоляването на пречката текстилен отпадък е залегнало и в европейските директиви. Всички държави-членки на ЕС, следва след 1 януари 2025 г. да въведат разделното му събиране, уточняват експерти.

Евгения Андреевска е изобретила технология за деструктуриране на остатъци от памук, вълна, лен и вискоза, чиито влакна частично заместват дървесните в мебелните плоскости. Експерименти доказали, че стандартът на плочите се запазва, когато в тях се влага 5-10 процента деструктуриран текстилен отпадък. Проектирана е поточна линия за производство на плочи от дървесни и текстилни частици. Съоръжението осигурява оползотворяване на отпадъците от текстил чрез влагането им в интериорни мебелни плоскости.

Планира се производството да започне след година. То ще бъде ситуирано в Перник, първоначално като демонстрационен център.

У нас средногодишно се генерират около 166 000 тона текстилни отпадъци от бита и приблизително 10 000 тона от шивашки и текстилни предприятия, посочи Андреевска. Голяма част от тях се изгарят. Текстилните останки обикновено се добавят към модерния RDF отпадък, само по-чистите материали се превръщат във вата, или кърпи за промишлена употреба, разказа екологът. Според нея икономическият ефект от новото приложение на текстила би бил значителен. "Само в рамките на едно голямо предприятие, което потребява 1 млн. куб. м дървесина годишно, заместването на 10 процента е 100 000 куб. м. Това е естествен ресурс от дървесина, който се заменя с ненужен отпадък", пресмята Андреевска.

ТЕКСТИЛЪТ МОЖЕ ДА ВЛЕЗЕ И В СТРОИТЕЛСТВОТО

Текстилът може да влезе и в строителството на мястото на отпадъчна хартия, влагана в гипсокартона. Новите строителни плоскости включват освен гипс, силикон, текстилна дреб и стъклено брашно, получено от отпадъчно плоско стъкло. По принцип плоското стъкло не се рециклира, стои на камари като отпадък.

"Решихме да експериментираме. Получи се плоскост, която е с по-добри качествени характеристики от гипсокартона, защото текстилът има звукоизолационна функция. Преработихме стъклото и с влагането му постигнахме порьоозност на плоскостта. Така вече имаме продукт, който едновременно е шумоизолиращ, влагоустойчив и пожароустойчив", разказа Андреевска.

Новите строителни плоскости са предназначени за изграждане и ремонт на жилищни и промишлени помещения. Евентуалното им бъдещо производство ще позволи да се оползотворят отпадъците от плоско стъкло и текстил чрез влагането им в строителен продукт, посочват експерти.

ТРОТОАРНИ ПЛОЧКИ ОТ СТЪКЛО

Третият полезен модел, регистриран в патентните ведомства от Евгения Андреевска е за производство на стъклени плочи за вътрешна и външна настилка. "Понеже стъклото се превърна в интересна тема, направихме тротоарни плочки. Там заместихме пясъка, който е силициев двуокис, със стъкло, което също е силициев двуокис, но обработен. Така е възможно да не се използва природния ресурс - пясък, който се добива от кариери и реки, а във вътрешните и външни настилки да се оползотвори събраното на купища ненужно стъкло", обобщи изобретателят.

Евгения Андреевска е еколог. Работи над 25 години в областта на опазването на околната среда и управлението на отпадъците. Придобитият й опит позволява намирането на решения, чрез които проблемите се превръщат в ефективни иновации. Сега ръководи консултантско дружество.