"Не вярвам особено в дистанционната работа. Всеки, разбира се, е свободен да работи дистанционно, когато му се налага, но дългосрочно екипът е екип, защото работи заедно и общува", споделя Десислава Олованова, следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката HR Guest.

Коя е тя?

Десислава Олованова е изпълнителен директор на McCann Erickson Sofia. През 2021 г. McCann спечели първия български Лъв в Кан - Cannes Lion. Агенцията е от повече от 25 години на българския пазар и днес заема водеща роля в рекламния бранш, като за последните 2 години удвои броя на служителите си.

Има ли неудобни и задължителни въпроси по време на интервю и каква продължителност е критерии за проявен интерес към кандидата?

Задължителни въпроси има, разбира се, в нашия бранш трудно взимаме хора на работа без да са минали през практически тест. В голяма част от случаите ние търсим творчески хора, които от една страна трябва да представят свое портфолио, за да стартираме разговора, но също така често трябва да изпълнят предварително зададена задача, която обсъждаме на интервюто. Продължителността на интервюто не е гаранция за проявен интерес към кандидата. Имало е случаи, в които в рамките на 15 минути решавам да взема човек в екипа, но съм имала и обратните случаи.

Кои са най-ценните съвети, които бихте дали на човек, който отива на интервю? Възможен ли е според вас подход, в който изпращате онлайн съветите си към кандидатите предварително за най-важното и през време на самото интервю да видите как се е подготвил наистина?

Не мисля, че каквито и да е съвети биха помогнали на човек да се представи по-добре, не и в нашия бранш. Ние взимаме хора на база на техните умения, които в много голяма част от случаите могат да бъдат видени в предишни проекти, които формират портфолиото и бизнес биографията на този човек. Доколкото даваме и конкретни задачи, които да бъдат изпълнени преди интервюто, и които също са обект на оценка по време на това интервю, е трудно да говорим за "стратегии" във връзка с това интервю. Човекът идва, показва ни какво може, дискутираме ако имаме въпроси и ако на нас ни харесва това, които виждаме, получава работата.

Колко важно е първото впечатление, когато видите един кандидат, още преди да сте задали въпроси и какви кандидати предпочитате: по-настъпателни или по-спокойни в подхода? Как отчитате фактора моментно Ваше и на кандидата настроение и как това се отразява в процеса на водене на интервю и изводите от него?

Първото впечатление обикновено получаваме от изпълнението на заданието, което обикновено изпращаме предварително. Така че, имаме предварителна представа от кандидата. Разбира се, първото лично впечатление също е важно и неминуемо влияе върху общото представяне на кандидата. Настроението също е важно и за двете страни, затова обикновено правя интервютата за работа максимално рано сутринта, на свежа глава, когато концентрацията и по-голяма, а стресът от деня още не е взел връх.

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Кое е надделявало досега в опита Ви при избор на кандидат - възнаграждението или желанието за развитие в компанията? Бихте ли назначили кандидат, ако не отговаря на много от условията ви, но виждате сериозен потенциал да навакса и развие липсващото?

Това, което описвате в този въпрос, обикновено се отнася за стажантите. Тяхното назначаване винаги е инвестиция в бъдещето и е свързано с компромиси и интуиция, че ще се развият правилно. Когато говорим за хора в екипа на ключови позиции, смятам, че е погрешно да се назначават хора, които са "дълга инвестиция", по-скоро правилно е да намериш точно това, което търсиш.

Как изглежда идеалният кандидат за работа във вашите очи и разбирания? Кои са трите най-ценни качества, които биха ви впечатлили? В какви корпоративни ценности възпитавате служителите си?

Няма идеален кандидат, хората в рекламата са различни, от тях се изискват различни неща и многообразието на екипите е предимство. При нас няма калъп, но има ясни изисквания за ниво на професионализъм, за адекватност на работата и за отношение към работата и професията. Едно време един от първите Творчески директори в България казваше, че за да работиш в рекламата, трябва да си "ухапан" от нея. Обикновено търся именно такива хора - "ухапани" от реклама, които искат да работят точно това, точно при нас.

Какви са впечатленията Ви от стажантските програми във вашата компания? Успявате ли да откриете достатъчно таланти, които да направят първите си кариерни крачки в нея? Какво мислите за новата вълна младежи, които идват от университетите?

Наскоро споделих с представители на нашата асоциация, че съм изключително приятно изненадана от вдигането на нивото на студентите, които завършват рекламните специалности в Нов Български университет. Мога да кажа, че успяха да създадат катедра, която дава значително по-подготвени кадри, отколкото преди години. За добрата подготовка на студентите много допринася "Рекламна академия", която организираме съвместно БАКА и НБУ. Ковид попречи на стажантските програми, които развивахме преди 2020 г., но сега отново почни непрекъснато поддържаме стажанти. Последните години намерихме талантливи и мотивирани хора, което е много обнадеждаваща тенденция.

Разкажете ни с няколко думи най-важните акценти от Вашите първи стъпки в кариерата. Ако се върнете назад във времето, бихте ли променили нещо? Кой е най-важният момент, който предопределя Вашата кариера?

Най-важният момент, който определя моята кариера, е решението ми да стартирам собствен бизнес пред 17 години. Когато станеш работодател и се налага да плащаш заплати на всяко първо число, перспективата към работата коренно се променя. От онзи момент нататък вървя много по-уверено и не съм спряла да изисквам от себе си. Не бих променила нищо, защото рекламата за мен е любов. Стартирах случайно в нея, покани ме приятел да започна на ниска позиция в същата агенция McCann Sofia, която в момента управлявам. Признавам, че да се върна, а още по-малко - да управлявам тази агенция, никога не ми е било цел, стана случайно. Но съм щастлива, от това стечение на обстоятелствата, защото освен, че харесвам бранша ни, безкрайно много харесвам и McCann Erickson, за мен освен, че е агенцията ни държи изключително творческо ниво, е еталон за бизнес модел. Говора за глобалната ни агенция.

Промениха ли се критериите ви за оценка на работата на настоящи и бъдещи служители в условията на Ковид? Какви политики водите за стиковане на колектива и позитивна работна атмосфера?

Не, никога не са ми се променяли критериите за оценка на работата. Ние създаваме творчески продукт, критериите там са твърди и не могат да се променят от условията. Най-добрата политика за стиковане на един екип е работата. Нито за ден не спряхме да работим усилено по проекти, дори и в най-дълбокия локдаун. Именно тогава се роди и осъществихме идеята, с която спечелихме лъва в Кан. Друга важна стратегия е хората да се виждат. Не вярвам особено в дистанционната работа. Всеки, разбира се, е свободен да работи дистанционно, когато му се налага, но дългосрочно екипът е екип, защото работи заедно и общува. Другото, което считам за много важно, е хората да стават сутрин, да обличат новите си дрехи, да минават през града и да отиват на работа, където да общуват. Много е важно за психичното здраве. Да седиш по цяла ден по пижама вкъщи на никого нищо хубаво не е донесло.

Кой работен модел предпочита вашата компания - работа в офис, в домашни условия или в зависимост от ангажиментите на всеки един? Очаквате ли след 2-3 години стандартното работно място да изглежда по различен начин?

Както вече споделих - общуването е важна част от живота на хората, може да го разреждаме, може да разнообразяваме ходенето на работа с дистанционна такава, но съм категорична, че домът си дом и работата в домашни условия не ни прави щастливи дългосрочно. За мен стандартното работно място е като бара - можеш да си пиеш и вкъщи сам, но смисълът и удоволствието се губи. Затова хората ходят на бар, за да общуват, да говорят, да сменят обстановката, за вкарат емоция и разнообразие в живота си. Затова нито пожелавам, нито очаквам стандартното работно място да се промени. Може да разредим ходенията си до него, но няма да го изоставим.