По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през второто тримесечие на 2022 г. е 1128, а новопостроените жилища в тях са 3826. Спрямо второто тримесечие на 2021 г. сградите са с 261 повече, или с 30.1%, а жилищата в тях намаляват с 342, или с 8.2%.

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през второто тримесечие на 2022 г. със стоманобетонна конструкция са 79.3%, с тухлена - 16.8%, с друга - 3.3%, и с панелна - 0.6%.

Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (78.2%), следвани от жилищните кооперации (14.5%). В сравнение с второто тримесечие на 2021 г. се наблюдава увеличение в броя на новопостроените къщи, жилищните кооперации и вилите, докато сградите от смесен тип намаляват.

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) - 165 сгради с 1026 жилища, Пловдив - 163 сгради с 533 жилища, и Бургас - 138 сгради с 472 жилища в тях.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с три стаи (35.4%), следват тези с две стаи (34.9%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 4.8%.

Въведени в експлоатация новопостроени жилища по брой на стаите

Графика: НСИ

Общата полезна площ на новопостроените жилища през второто тримесечие на 2022 г. е 394.0 хил. кв. м, или с 4.4% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2021 г., а жилищната площ намалява с 2.0% и достига 315.3 хил. кв. метра. Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 98.9 кв. м през второто тримесечие на 2021 г. на 103.0 кв. м през същото тримесечие на 2022 година.

Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Габрово - 183.3 кв. м, и Монтана - 175.6 кв. м, а най-малка - в областите Велико Търново - 65.4 кв. м, и Варна - 83.2 кв. метра.

НСИ обяснява, че жилищната площ включва площта на стаите за живеене, спалните, нишите за спане, столовите, стаите за дневно престояване, стаите, ползвани като работни кабинети и библиотеки на научни работници, гостните, холовете, както и площта на кухните над 4 кв. метра. До 31 декември 2018 г. площта на кухните с площ над 4 кв. м се разглежда отделно.

Спомагателната площ включва площта на спомагателните помещения, стаите и кухните с площ по-малка от 4 кв. м, вестибюлите с портал и друга преграда, коридорите, антретата, баните, тоалетните, килерите, дрешниците, другите спомагателни помещения (сушилни, перални, балкони и лоджии) независимо от големината на площта им.

Полезната площ на жилището представлява сума от жилищната и спомагателната площ.

Средната полезна площ на жилището е отношение на полезната площ към броя на жилищата