Здравеопазването и икономиката са най-важните проблеми за решаване в ЕС според българските граждани. Това сочат резултатите от допитването на стандартния Евробарометър 94 - Зима 2020-2021 в частта му за България.

Както българските (43%), така и европейските (38%) граждани, определят здравеопазването като най-актуалния проблем на ЕС. С напредването на епидемията от коронавирус ситуацията със здравеопазването в ЕС се възприема като все по-обезпокоителна както в България (20% ръст спрямо лято 2020), така и на средноевропейско равнище (16% ръст спрямо лято 2020).

Икономическата ситуация се разглежда като втория най-значим проблем пред Съюза както от българските граждани (31%), така и от гражданите на ЕС като цяло (35%). По този показател обаче не се наблюдава нарастващо безпокойство в сравнение с лятото на 2020 г., когато епидемията от коронавирус е в сравнително ранен етап. Макар и да определят икономическата ситуация на ЕС като важен проблем, българите значително по-рядко оценяват състоянието на европейската икономика като лошо (35%) в сравнение с европейските си съграждани (60%).

Малко повече от една четвърт от българските граждани (27%) очакват в следващите 12 месеца състоянието на икономиката на ЕС да се подобри - равнище на оптимизъм, сходно с регистрираното на ниво ЕС (26%). Същевременно обаче песимистични нагласи за влошаване на икономическата ситуация в ЕС се наблюдават значително по-рядко сред българите (19%), отколкото сред европейските граждани като цяло (36%).

Прави впечатление, че в сравнение със своите европейски съграждани (18%) българите (28%) са по-склонни да гледат на имиграцията като един от най-значимите проблеми на ЕС, нареждайки го на трето място по важност. Обратната тенденция се наблюдава по отношение климатичните промени, които се споменават два пъти по-често като важен проблем от гражданите на ЕС (20%), отколкото от българите (9%). 

Делът на българите, които изразяват удовлетвореност от начина, по който работи демокрацията в ЕС (51%), е съизмерим с този, регистриран сред гражданите на ЕС като цяло (53%). Традиционно, оценката за демократичния процес на национално равнище е по-негативна - по-малко от половината от българските граждани (39%) споделят удовлетвореност от функционирането на демокрацията в България. Тази тенденция контрастира с нагласите, регистрирани в рамките на страните-членки като цяло, където гражданите са приблизително еднакво удовлетворени от демокрацията в ЕС и демокрацията в страната им.

По-малко от половината българи (42%), споделят мнението, че интересите на страната получават достатъчно внимание в ЕС. На средноевропейско равнище тази нагласа е значително по-широко разпространена (57%).

В очакванията си за съдбата на следващото поколение европейски граждани, българите се различават в голяма степен от останалите граждани на Съюза, поддържайки значително по-оптимистични нагласи. Едва една трета от българите (33%) предвиждат, че животът на идващото поколение ще бъде по-труден от живота на настоящото - този дял е значително по-нисък от средния дял, регистриран на равнище ЕС27 (56%).