През изминалата 2020 г. се случиха важни събития във френската енергетика. Докато президентът Еманюел Макрон, донякъде изненадващо за мнозина, декларира подкрепата си за развитието на ядрения сектор, Франция затвори втори блок на АЕЦ "Фесенхайм". През последните няколко години противоречията във френската енергийна политика са породени от обстоятелството, че някои политически движения в страната бяха силно повлияни от утопично звучащите зелени идеи, и на базата на това бяха взети решения за намаляване "зависимостта" на Франция от.. собствените ѝ ядрени централи. Тази меко казано нелогична политика бе подета още от времето на предишния президент Франсоа Оланд, но такива заявки се наблюдаваха и в първата година от мандата на Макрон. През последните няколко месеца обаче френският policy making дава заявка, че ядрените корени на френската енергийна система не са забравени, а модернизацията на френската ядрена индустрия тепърва предстои. Така започва анализа си за 3е-news.net енергийният експерт Борислав Боев.

Предисторията на френската ядрена експанзия

Ядреният "път" на Франция започва още в края на 19 век с фундаменталните открития на легендарни френски физици като Анри Бекерел, Пиер и Мария Кюри и т.н. Малко след края на Втората Световна война Шарл дьо Гол създава Френската атомна комисия (понастоящем French Alternative Energies and Atomic Energy Commission), която е водеща институция в научно-изследователската и развойна дейност в сектора и до днес.

3е-news.net

"Нямаме петрол, но имаме идеи", казва френския премиер Пиер Месмер в отговор на първия сериозен световен петролен шок през 1973 г. През този период Франция е нетен вносител на електроенергия, с водеща роля на петрола. Рязката промяна в световната енергийната конюнктура се явява в резултат на драстичния скок на петролните котировки, като пряко следствие от нестабилността и войните в Близкия изток. Тези събития карат тогавашното френско ръководство да поеме коренно нов дискурс на енергийно развитие. Осъществява се "Планът Месмер", който формира устоите на френската енергийна доктрина, стриктно спазвана от няколко поколения френски ръководители.

Днес, от дистанцията на времето може да се твърди в пълна степен, че петролната криза от 1973 г. дава началото на френската енергийна независимост, защото страната мобилизира значителен капиталов ресурс за масирано строителство на ядрени централи. В резултат на бурната ядрена експанзия от 70-те и 80-те години, днес във Франция работят 56 ядрени реактора, а страната е практически независима от ценовата нестабилност на суровини като петрола и природния газ, особено що се касае до производството на електроенергия. Понастоящем ядрената енергетика има над 70%-ов дял в електроенергийния микс, което отрежда първо място на Франция не само в Европа, но и в целия свят по дял на ядрената енергия в електропроизводството.

Френската ядрена индустрия като икономически фундамент и геополитически инструмент

Френския ядрен парк е изграден изцяло от водо-водни реактори с вода под налягане (PWR), произведени от френската компания Фраматом. По време на първата експанзия на ядрената енергетика от края на 70-те години, Фраматом въвежда няколко класа ядрени реактори (900 мегаватов, 1300 мегаватов и 1450 мегаватов), които са доказателство за прилагането на стандартизацията в ядрените технологии като успешен похват за технико-икономическа ефективност. Значителна част от френския ядрен парк работи по гореспоменатите технологии и до днес. Паралелно с това обаче не бива да се пропуска и авангардната разработка започната съвместно с германската компания Siemens от средата на 90-те години на ХХ век получила наименованието EPR (European Pressurized Reactor). Днес проектите по EPR технологията се разработват и изграждат предимно от френската компания Фраматом, като два реактора вече се намират в промишлена експлоатация на площадката на АЕЦ "Тайшан" (Китай), а други проекти са в етап на проектиране и изграждане в държави като Финландия и Великобритания. Освен производството на реактори обаче Франция притежава значителен капацитет и "ноу хау" във всички етапи на ядрения горивен цикъл (конверсия, обогатяване, репроцесинг, съхранение на радиоактивните отпадъци и т.н.), което допълнително засилва позициите на страната при осигуряването на независимост във всяка една част от жизнения цикъл на ядрената енергетика.